* * * * *
                          И КОЙ ЩЕ ОТГОВАРЯ РАЗРУШЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ УСТРЕМ,

                                   РАЗРУШЕНАТА НАРОДНА ПАМЕТ И ВЕРНО ЛИ 

                                      СМЕ НЯМАЛИ ЕЛИТ, И ИНТЕЛИГЕНЦИЯ ???


                                          [1936] Български автобуси ХЕРКУЛЕСЪ

 

                                   

                                              [1936] Български автобуси ХЕРКУЛЕСЪ

Знаете ли, че български автобуси са съществували и  преди прословутите Чавдарчета?

:) Има такива – да! Просто знаем по-малко за тях, тъй като са запазени много по-малко сведения за тях.

 

През 1936 г. автомобилният търговец Д. Илчев (1903 – 1988) организира собствено производство на автобусни каросерии, базирани на различни шасита International в собствената си фабрика, наречена Херкулес.

Преди да бъде генерално преустроена, разположената в село Аспарухово (сега квартал на Варна) фабрика представлява най-обикновена коларска работилница с персонал от няколко души. Когато Димитър Илчев я купува, той осигурява не само обзавеждането и с необходимата техника, но и успява да привлече едни от най-добрите майстори на каросерии от София, Варна и други градове. Неговият изключителен екип се ръководи от Петър Георгиев, а отговорник по инженерната работа е Слави Харитонов. Преди да предприеме такова сложно производство, Илчев посещава някои от най-известните заводи за автобусни каросерии в Европа, като немските фирми Bauer в Кьолн и Kaesbohrer в Улм, както и прочутата работилница на братя Ури в Унгария, която след войната става известна под името Ikarus. Димитър Илчев скицира подробно, както външното оформление, така и интериора на най-интересните според него модели и впоследствие предоставя рисунките на своите майстори.

                                      

                                            Автобус Херкулес във Варна (от т.н. трамбуси)

Първите завършени конструкции са два автобуса с модерна “вагонна” каросерия, базирана на шаси International D-300, които са наречени “трамбуси” или “мотриси” (на снимката отгоре – вероятно наречени така заради приликата си пътническите вагони или трамваите). Те са предоставени на Градската омнибусна служба на Варна и пуснати в експлоатация по линията Варна – Бургас на 27 май 1937 г.

Освен със своята модерна форма, бяло-зелените автобуси впечатляват и с редица модерни нововъведения. Предната врата се отваря автоматично с помощта на хидравличен механизъм, а стандартното обзавеждане на луксозния кожен салон включва часовник, шест лампи и шест вентилатора. Не всички трамбуси са еднакви – съществува модел, чийто багажник се намира на покрива, а това не е така при другите.

Както се вижда от тази реклама (1937 г.), фабриката Херкулес произвежда и товарни ремаркета, в които може да се побере до 650 кг полезен товар – багаж на пътниците, пощенски колети, стоки за зареждане по магазини, а също и резервни гуми.

                                  
                                  Български автобуси Херкулес – рекламна листовка

Показаният на дипляната автобус пък е от същия модел като тези на най-горната снимка в статията, 33-местен.

Интересно е да се отбележи, че Илчев е не само производител на модерните автобуси, но и един от създателите на службата за градски транспорт във Варна.

                                   
Автобус Херкулес с разширено остъкляване Скоро след своята премиера българските автобуси Херкулес стават едни от най-търсените у нас,

както заради високото си качество, така и заради изключително достъпната си цена, спрямо чуждестранните конкуренти. В периода 1937 – 1940 г., продукцията на Херкулес без изключение се представя със собствен щанд на Международната мострена изложба във Варна. По време на осмата такава изложба, проведена през август 1939 г., превозните средства (включително и продукцията на Херкулес) са обособени, като отделна експозиция в Централната изложбена палата “Княз Симеон Търновски”.

                                     
                                                        Салон на автобус Херкулес

Още през април 1939 г. Димитър Илчев участва със свой щанд и на първия в България автосалон, проведен в Пловдив, паралелно с традиционния технически панаир. Подробен репортаж за впечатляващата изложба, на която са показани повече от 40 леки автомобила е поместен в бр. 60-61 на сп. “Автомобилизъм и туризъм”.

Производствения капацитет на фабриката е около четири каросерии месечно, като наред с едросерийните автобусни надстройки, се изработват линейки и дори малки партиди леки автомобили с каросерия тип седан. С един от тях, братът на Димитър Илчев Атанас участва в Първия автомобилен събор във Варна, проведен от 14 до 16 август 1938 г. Той заема второ място в общото класиране и второ в първа категория, като и в двата случая призовата позиция е за известният наш състезател Димитър Соколов.

                                     
                                                     Автобуси Херкулес – реклама

Автобусите на Димитър Илчев стават едни от най-търсените. Превозвачески фирми от Бургас, Перущица и Хасково поръчват Херкулеси. Основаната през 1938 г. фирма за градски превоз Жар-птица във Фердинанд (дн. Монтана) сътрудничи също с Илчевата фабрика. Между другото, тя доставя и един Херкулес за автопарка на царския дворец в Евксиноград, а това време в България да станеш придворен доставчик е една от най-високите атестации за качество.

Сред производствената номенклатура на фабриката има и истински уникати. Такъв е случаят с екстравагантната изцяло открита автобусна каросерия, оформена като корпус на пътнически кораб, с която са били разхождани групи от елитни туристи по българското Черноморие. За съжаление до днес не е запазена дори снимка на този ефектен автобус.

За щастие обаче имаме снимка на тази линейка Херкулес, произведена около 1938 г. и базирана на шаси и двигател International D-2. Ето я, пред търговски обект на Димитър Илчев. Надписът под името му отгоре гласи: ,,Автомобилни, индустриялни и земледелчески машини“:

                                   

                                                               Линейка Херкулес

Намеренията на Димитър Илчев са били от изработване на каросерии постепенно да се премине към цялостно производство на двигатели и шасита (по това време неговият брат Стефан Илчев завършва автомобилно инженерство в Германия и изкарва следдипломната си практика в заводите Krupp в град Есен). За целта през 1939 г. дори е закупен подходящ парцел в село Илиянци (сега квартал на София), върху който е трябвало да се изгради голяма автомобилна фабрика. За съжаление, началото на Втората световна война проваля този наистина амбициозен проект.

Производството на каросерии обаче продължава въпреки войната, като голяма част от тях вече са базирани на шасита от немски камиони Krupp, които след 1940 г. официално се продават в България от Димитър Илчев.

Дейността на каросерийната фабрика Херкулес продължава до национализацията през 1947 г., но по-скоро инцидентно, тъй като през втората половина на 40-те години Димитър Илчев набляга повече на търговската си дейност. След национализацията е обвинен в черноборсаджийство и изпратен в лагера Белене. Обвинението, разбира се, няма как да отговаря на истината, но е типично за саморазправата на едро с българските предприемачи през онези години. След три години излиза от лагера и работи на много ниска длъжност в Стопанско обединение Автомобилен транспорт – подобно на производителя на грамофони и плочи Симеон Петров, който след отнемането на фабриката му работи в Силнотоков завод Васил Коларов като обикновен бобиньор.

                                     Еех… да си намерим сега едно такова автобусче? :)

                    Източник на част от текста: вече несъществуващият сайт Carhistory.bg

 
                                    ... И НАКРАЯ ОСТАВА НАЙ - ВАЖНИЯТ ВЪПРОС,

                     ЗАЩО ОТ СОЦИАЛИЗМА ОЦЕЛЯ ЕДИНСТВЕНО ... ЧУШКОПЕКА ?

                                                         / въпросът е риторичен /

                                                                          * * *  

за мен това беше информативно. Там, където има свобода на мисълта и инициативата, винаги се наблюдава прогрес. Където се установи уравниловка - застой.

За чушкопека - само добро :) Но му трябва технологично подобрение и масово въвеждане в експлуатация на най високо ниво!

... И нашенските автобуси по нищо не са се различавали от световните образци...

За такава сложна терминология ще ми е нужен допълнителен "ликбез" :)

Твърдението, че от соца е оцелял единствено чушкопека, може да бъде изречено единствено от чушкопека.

Що не си смениш следователно и ника на ЧУШКОПЕКА?
(въпросът е риторичен)

... Вече е доказано, забрави ли?

Да - разбира се. ЧУШКОПЕК С ГОВНО.

Или пък, ГОВНО В ЧУШКОПЕК.

Идеално е! Тамън като за тебе. А и е доказано.

вярва, че е роден да промени световната история, моля да има предвид, че засега единствено той знае, че руSSия в момента защитава териториалната цялост на Украйна срещу имперските мераци на Румъния, Унгария и Полша, които искат да си поделят Украйна. blog13 ще отвори очите на света за истината и за награда ще го освободят от Курило предсрочно.

Все пак производството е било много малко, въобще в България не е имало едра промишленост, урбанизацията е изоставала сериозно и преди 1944г. не е направено нищо да се ускори развитието.

blog13 със сигурност е сложил на масата реално предложение за смяна на системата. Със сигурност се е аргументирал, като е обяснил същевременно и кои са реалните фундаментални процеси. Със сигурност до ден днешен вече близо двайсет години не е бил опроверган. Ти не си успял също така да го опровергаеш.
Реално предложение, аргументирано и неопровергано до сега. Най-вероятно, защото е неопровержимо. Сложено на масата, тук и сега. Седи и чака.
А друго реално предложение няма. Няма. Това е blog13. Единствен и неповторим. Може да си позволи да ви го повтаря от време на време.

А ти, вие сте лайна които магарето, дето е турнато на власт е изсрало. Лайна сериино производство, еднотипни. Има известна разлика само в консистенцията и в това, дали сте по-пресни или по-стари (прегоряла тор).
Това сте вече вие. Фактите са железни. А и вие се стараете да ги потвръждавате всекидневно.

го спряха двете вационални катастрофи - след Междусъюзническата и след Първата Световна война.
За 66 години, Царство България НЕ се индустриализира, а добивът от пшеница остана средновековния - 100кг/дка.
Социализмът ликвидира НЕГРАМОТНОСТТА, БЕЗРАБОТИЦАТА и накрая - БЕДНОСТТА. И донесе 4-ти места по медали на олимпиадата в Сеул88 и по футбол на Мондиал94 в САЩ
Жив и здрав, драги гет