Постинг
22.05.2024 00:01 -
Преди да дойдат болшевиките ...
Автор: getmans1
Категория: Политика
Прочетен: 1714 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2024 08:05

Прочетен: 1714 Коментари: 8 Гласове:
4
Последна промяна: 22.05.2024 08:05


* * * * *

Учител от Чорткова Наталия Марак. Снимка от 1939 г.
И после дойдоха лаптєногие болшовики
и се преоблякоха с фуфайки и взули в кирзаки.
Освен красиви дрехи, една невероятна украинка:
уверена в себе си, красива, фигура, стойка, походка.
... ЧОРТКИВКА ДНЕС, ГРАДЧЕ С 28000 НАСЕЛЕНИЕ
* * *

Учител от Чорткова Наталия Марак. Снимка от 1939 г.
И после дойдоха лаптєногие болшовики
и се преоблякоха с фуфайки и взули в кирзаки.
Освен красиви дрехи, една невероятна украинка:
уверена в себе си, красива, фигура, стойка, походка.
... ЧОРТКИВКА ДНЕС, ГРАДЧЕ С 28000 НАСЕЛЕНИЕ
* * *
Тръмп най-после разбра, че сатаната путл...
Полска медия: Полезните идиоти в Киев бя...
Западът нарочно мълчи за украинския наци...
Полска медия: Полезните идиоти в Киев бя...
Западът нарочно мълчи за украинския наци...
показва СЪЩОТО както на снимката само, че в ... Русия, в Москва и то в края на 19 век.
И аз съм показвал снимки от живота в България които възмущаваха правилно "подковани другари".
Вярно е, че показвам само едната страна, хубавата и красивата но, пък показаното говори много. Говори, че тогава живота си е вървял в правилната посока и най-вече мирно, спокйно и с правилна за времето си скорост.
Всяка намеса в естественият ход на историята в неподходящото време и с неясните идеи е, груба грешка.
За съжаление и ние я видяхме и изпитахме на гърбовете си.
цитирайИ аз съм показвал снимки от живота в България които възмущаваха правилно "подковани другари".
Вярно е, че показвам само едната страна, хубавата и красивата но, пък показаното говори много. Говори, че тогава живота си е вървял в правилната посока и най-вече мирно, спокйно и с правилна за времето си скорост.
Всяка намеса в естественият ход на историята в неподходящото време и с неясните идеи е, груба грешка.
За съжаление и ние я видяхме и изпитахме на гърбовете си.
В междувоенна Полша (1919-1939 г.) Чортков е базата на военни части на полската армия. До 1929 г. тук са разположени 2 ескадрона и ръководството на 9-ти полк на Малополските улани; след това те бяха прехвърлени в Теребовли, вместо това в града се появи бригада от Корпуса на граничната охрана.
В средата на 30-те години на миналия век О. Дражньовски и И. Карол основават кооперативната заемна банка "Еднист".
През юни 1936 г. областният „Съюз на украинските жени“ организира празника „Украински селянки“, на който присъстват хиляди жени и младежи от региона. Това беше първата публична проява на жените в Чортковщина.
През 1938 г., за сметка на украинци, Чортков и неговите райони построиха нова сграда за физкултурния салон на дружеството „Родно училище“
От 1939 г. в новата сграда на гимназията действа подземна клетка на ОУН (ръководител Александър Дражньовски). Членове на организацията разпространяват списанията „Факел”, „Антимон”, „Изграждане на нацията”; функционираше 21-вата пушилня на името на I. Bohun. Пазител на младежта беше учителят Михайло Марковски.
След установяването на съветската власт през септември 1939 г. органите на НКВД изтезават и разстрелват в Чортковския затвор следните жители на града: Стефания Бабий, Михайло Биел, Иван Билински, Ярослав Гупал, Орест Головински, Петър и София Дзюники, Володимир Илницки , Михайло Кужиля, Евгения Литинска, Роман Маниовски , Леонтина Пелекивка, Надя и Остап Юрчински; На 20-21 юли 1941 г. Васил Баран, Михайло Марковски, Иван Мирус, Петр Олийник, Стефан Сося, Володимир Старик и Григорий Южда са разстреляни в град Уман, Черкаска област.
цитирайВ средата на 30-те години на миналия век О. Дражньовски и И. Карол основават кооперативната заемна банка "Еднист".
През юни 1936 г. областният „Съюз на украинските жени“ организира празника „Украински селянки“, на който присъстват хиляди жени и младежи от региона. Това беше първата публична проява на жените в Чортковщина.
През 1938 г., за сметка на украинци, Чортков и неговите райони построиха нова сграда за физкултурния салон на дружеството „Родно училище“
От 1939 г. в новата сграда на гимназията действа подземна клетка на ОУН (ръководител Александър Дражньовски). Членове на организацията разпространяват списанията „Факел”, „Антимон”, „Изграждане на нацията”; функционираше 21-вата пушилня на името на I. Bohun. Пазител на младежта беше учителят Михайло Марковски.
След установяването на съветската власт през септември 1939 г. органите на НКВД изтезават и разстрелват в Чортковския затвор следните жители на града: Стефания Бабий, Михайло Биел, Иван Билински, Ярослав Гупал, Орест Головински, Петър и София Дзюники, Володимир Илницки , Михайло Кужиля, Евгения Литинска, Роман Маниовски , Леонтина Пелекивка, Надя и Остап Юрчински; На 20-21 юли 1941 г. Васил Баран, Михайло Марковски, Иван Мирус, Петр Олийник, Стефан Сося, Володимир Старик и Григорий Южда са разстреляни в град Уман, Черкаска област.
ботуши трева не никне. Всеки с що-годе малко акъл в главата си го е разбрал.
цитирай... Снощи доста късно ми попадна материала и установих, че градчето е в западна Украйна и само предположих за Полското "робство" от което било освободено.
Тази сутри попаднах на снимка от "жълтите плоки" и същата година, ... казват едно и също :).
При подходящ случай ще ги постна.
цитирайТази сутри попаднах на снимка от "жълтите плоки" и същата година, ... казват едно и също :).
При подходящ случай ще ги постна.
belkana написа:
В междувоенна Полша (1919-1939 г.) Чортков е базата на военни части на полската армия. До 1929 г. тук са разположени 2 ескадрона и ръководството на 9-ти полк на Малополските улани; след това те бяха прехвърлени в Теребовли, вместо това в града се появи бригада от Корпуса на граничната охрана.
В средата на 30-те години на миналия век О. Дражньовски и И. Карол основават кооперативната заемна банка "Еднист".
През юни 1936 г. областният „Съюз на украинските жени“ организира празника „Украински селянки“, на който присъстват хиляди жени и младежи от региона. Това беше първата публична проява на жените в Чортковщина.
През 1938 г., за сметка на украинци, Чортков и неговите райони построиха нова сграда за физкултурния салон на дружеството „Родно училище“
От 1939 г. в новата сграда на гимназията действа подземна клетка на ОУН (ръководител Александър Дражньовски). Членове на организацията разпространяват списанията „Факел”, „Антимон”, „Изграждане на нацията”; функционираше 21-вата пушилня на името на I. Bohun. Пазител на младежта беше учителят Михайло Марковски.
След установяването на съветската власт през септември 1939 г. органите на НКВД изтезават и разстрелват в Чортковския затвор следните жители на града: Стефания Бабий, Михайло Биел, Иван Билински, Ярослав Гупал, Орест Головински, Петър и София Дзюники, Володимир Илницки , Михайло Кужиля, Евгения Литинска, Роман Маниовски , Леонтина Пелекивка, Надя и Остап Юрчински; На 20-21 юли 1941 г. Васил Баран, Михайло Марковски, Иван Мирус, Петр Олийник, Стефан Сося, Володимир Старик и Григорий Южда са разстреляни в град Уман, Черкаска област.
В средата на 30-те години на миналия век О. Дражньовски и И. Карол основават кооперативната заемна банка "Еднист".
През юни 1936 г. областният „Съюз на украинските жени“ организира празника „Украински селянки“, на който присъстват хиляди жени и младежи от региона. Това беше първата публична проява на жените в Чортковщина.
През 1938 г., за сметка на украинци, Чортков и неговите райони построиха нова сграда за физкултурния салон на дружеството „Родно училище“
От 1939 г. в новата сграда на гимназията действа подземна клетка на ОУН (ръководител Александър Дражньовски). Членове на организацията разпространяват списанията „Факел”, „Антимон”, „Изграждане на нацията”; функционираше 21-вата пушилня на името на I. Bohun. Пазител на младежта беше учителят Михайло Марковски.
След установяването на съветската власт през септември 1939 г. органите на НКВД изтезават и разстрелват в Чортковския затвор следните жители на града: Стефания Бабий, Михайло Биел, Иван Билински, Ярослав Гупал, Орест Головински, Петър и София Дзюники, Володимир Илницки , Михайло Кужиля, Евгения Литинска, Роман Маниовски , Леонтина Пелекивка, Надя и Остап Юрчински; На 20-21 юли 1941 г. Васил Баран, Михайло Марковски, Иван Мирус, Петр Олийник, Стефан Сося, Володимир Старик и Григорий Южда са разстреляни в град Уман, Черкаска област.
petgrig написа:
ботуши трева не никне. Всеки с що-годе малко акъл в главата си го е разбрал.
Ами аз се самообразовам и то най-вече благодарение на путинската война.
Надявам се само да не преча.
А иначе при полското "робство" може и да е имало нещо, но гореизброените мероприятия са се случили все пак.
цитирайНадявам се само да не преча.
А иначе при полското "робство" може и да е имало нещо, но гореизброените мероприятия са се случили все пак.
... тези минали времена. Все си мислех, че след ВСВ поне в Европа не би следвало да има подобни конфликти, за война пък съвсем ... все пак за "Старият сбят"се имаме.
цитирайbelkana написа:
Ами аз се самообразовам и то най-вече благодарение на путинската война.
Надявам се само да не преча.
А иначе при полското "робство" може и да е имало нещо, но гореизброените мероприятия са се случили все пак.
Надявам се само да не преча.
А иначе при полското "робство" може и да е имало нещо, но гореизброените мероприятия са се случили все пак.
8.
1997 -
Виждал съм много стилно облечени жени в България от 1960- 1989. Но дойде капитализмът и ...
23.05.2024 11:49
23.05.2024 11:49
Впечатлява ме, че доста уверено пишеш, че болшевиките идат. Да.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Украйна налага забрани за руски книги и музика - I-ва част
2. УКРАЙНА - двете и страници история и руският език ... II-ра част
3. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ...III -та част
4. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... IV - та част
5. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... V - та част
2. УКРАЙНА - двете и страници история и руският език ... II-ра част
3. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ...III -та част
4. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... IV - та част
5. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... V - та част