18.05.2024г.

Изграждането на "Силата на Сибир-2" отсъства в съвместната декларация

Помпозно представеното държавно посещение на руския диктатор Владимир Путин в Китай отново приключи без ключовото решение, което Кремъл чака от години.

Путин замина за Пекин само седмица след встъпването си в длъжност за пети мандат, като доведе със себе си почти всички ключови правителствени служители и заговори за "всеобхватно партньорство" и "стратегическо сътрудничество".

Той отново не успя да осигури договор за допълнителни доставки на руски газ и изграждането на газопровода "Силата на Сибир-2".

Още през пролетта на 2023 г., когато Си Цзинпин посети Москва, Путин предложи на Китай да увеличи покупките на газ до 100 млрд. кубически метра годишно, а също така заяви, че новият проект за тръбопровод е "във висока степен на готовност".

Шест месеца по-късно, през октомври 2023 г., самият Путин посети Китай. И въпреки че на преговорите се обсъждаше "Силата на Сибир-2", не последваха конкретни споразумения.

Руският военнопрестъпник № 1 се завърна от новото си пътуване до Пекин с празни ръце. Си Цзинпин не спомена руския газ в изявление след преговорите, съобщава The Moscow Times.

В съвместната декларация "за задълбочаване на отношенията на всеобхватно партньорство" се казва само, че Русия и Китай са готови да "развиват сътрудничество" в областта на "природния газ", като същевременно се подчертава, че то трябва да се извършва "на пазарна основа".

Проектът за газопровода "Силата на Сибир-2" с капацитет 50 млрд. кубически метра годишно се обсъжда от 2015 г. насам. И оттогава не се придвижва от мъртвата точка, в която е застинал. Китай е заинтересован от нов газопровод, увери Путин в края на посещението си: "Китайската икономика расте, тя изисква енергийни ресурси за поддържане на растежа. Няма нищо по-надеждно от доставките от Русия".

Според руския президент, причината за неслучването е, че Москва и Пекин все още не могат да се споразумеят за маршрута. "Вариантите за преминаване (на тръбопроводе, бел. ред.) са различни. Специалистите трябва да решат кой от тях е най-добрият", каза той. Освен това, според Путин, Русия е предложила на Китай да прокара петролопровод през Монголия заедно с газопровод.

Истинската причина за забавянето на "Силата на Сибир-2" е, че Китай не иска да инвестира нито един юан в новия газопровод, предлагайки на Русия да плати изцяло многомилиардната строителна сметка, а също така изисква отстъпки за руския газ, съобщиха запознати със ситуацията източници пред The South China Morning Post. "Пекин разбира много добре, че може да диктува условията си и че е в много по-силна позиция (от Русия)", обяснява източникът.

Газът, който "Газпром" транспортира от 2019 г. през газопровода "Силата на Сибир-1", вече струва на Китай почти наполовина по-малко от европейските страни. Според руския бюджет през 2023 г. средната му цена е била $297,3 за хиляда кубически метра срещу $501,6 за Европа и Турция.

Тази година отстъпката за Китай ще се увеличи до 46%, според прогнозите на правителството: газът от "Силата на Сибир" ще струва $271,6 за хиляда кубически метра, а за Турция и Европа - $481,7.

Китайският договор е отчаяно необходим на "Газпром", който загуби европейския пазар, намали износа на газ до минимум от 1985 г. насам, а също така отбеляза срив в производството до минимум през трите десетилетия от историята на компанията.

В края на миналата година "Газпром" за първи път от 25 години получи нетна загуба по Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). А размерът му - 629 млрд. рубли - се превърна в рекорд за цялото време, през което компанията съществува.

Миналата година "Газпром" изпомпваше 22 млрд. кубически метра газ за Китай, което компенсираше само една осма от бившия износ за Европа, който в пика си достигна 170-180 млрд. кубически метра годишно.

https://zonanews.bg/…/si-tszinpin-i-tozi-pat-otryaza-putin…

SCMP.COM

Exclusive | Test to ‘no limit’ ties as China wields ‘bargaining power’ over Russian pipeline

Construction of the Power of Siberia 2 natural gas pipeline is likely to be slower than expected despite the ‘no limit’ strategic partnership between Beijing and Moscow.