Постинг
13.02 00:47 -
За особеностите на руската благодарност
* * * * *
ИЛИ НЕБЛАГОДАРНОСТ, КОЙТО КАТО ГО РАЗБИРА
Събитията от последните няколко години, породени от вероломната руска агресия срещу свободна, независима и демократична Украйна, докараха до истерия родните русофили, които ни обясняват как светът щял да бъде загубен без Русия и как САЩ искали да унищожат любимата им държава. Затова нека да направим една историческа ретроспекция и да видим
колко пъти САЩ са спасявали Русия от глад и разорение
Първият път, когато САЩ подават спасителна ръка, е в края на XIX век. В Русия настъпва масов глад, хвърлил страната в социален хаос.
... ТОВА ВЕЧЕ ГО ВИДЯХМЕ В ПОСТИНГА МИ ЗА ДВЕТЕ КАРТИНИ НА ИВ. АЙВАЗОВСКИ.
Бъдещият руски император Николай Втори пише: „Ние сме дълбоко трогнати затова, че при нас от Америка идват кораби, пълни с продоволствие.“
Представителите на руската интелигенция пишат: „Изпращайки хляб на руските хора в години на лишения и нужди, САЩ проявяват вълнуващ пример на братски чувства.“
Доказателство за голямото дело, извършено от народа и правитеството на САЩ са картините на великият руски художник–маринист Иван Айвазовски – “Пристигането на кораба „Мисури“ и „Раздаване на продоволствие“ – 1892 г.
... НО ИДВАТ ДРУГИ ВРЕМЕНА ВОЕННИ, РЕВОЛЮЦИОННИ СМУТНИ И ОТНОВО ГЛАДНИ
Какво всъщност се случва в Русия през 20-те години на XX век?
Започва глад, който историците определят като най-страшния в цялата история на руската държава и го сравняват с „великия мор“ по времето на Борис Годунов в началото на XVII век.
Американският историк Ричард Пайпс пише: „Гладът в Русия през 1921-1923 г. е най-голямата невоенна катастрофа в европейската история след катаклизмите през Средновековието.“
Това е колосална хуманитарно-социална катастрофа. Гладът от 1921– 1923 г. е безпрецедентен по своите мащаби – той обхваща огромна територия от Урал до Черно море, на която живеят около 50 милиона човека. По приблизителни данни загиват не по-малко от 8 милиона.
През 1920 г. от глад умират половината от членовете на Руската Академия на Науките, а населението на Петроград намалява наполовина.
На X конгрес на терористичната болшевишка партия нейният вожд Владимир Ленин в своя реч казва: „Невъзможно е да се изземват излишъците от селяните, просто защото те нямат такива. Ако не решим проблема с глада сред селяните, то това може да доведе до гибелта на държава.“
Когато гладът става масово явление, болшевиките се опитват да скрият хуманитарната катастрофа, като бръщолевят за електрификация и плана ГОЕЛРО. Бедствието придобива убийствени размери. Дори вестник „Правда“ признава, че в страната гладуват 25 млн. човека, но числото е много по-голямо.
През 1921 г. Патриарх Тихон прави следното обръщение:
„Към Епископа на Ню Йорк,
Чрез Вас призовавам народа на Съединените щати на Северна Америка. В Русия цари глад. Хлябът в много губернии, които бяха житници на страната е изгорен от сушата. На базата на глада възникнаха епидемии. Необходима е най-разнообразна помощ. Всякакви съображения от друго естество трябва да бъдат оставени настрани – загиват хора, загива бъдещето, населението изоставя своите домове, земи, ниви, стопанства и бяга на изток с вик – ХЛЯБ. Протакането ни заплашва с невиждани досега бедствия. Изпратете незабавно хляб и медикаменти.“
През същата 1921 г. обръщение прави и болшевикът Максим Горки:
„За страната на Толстой и Достоевски, Менделеев и Павлов, Глинка и други световно ценни хора дойдоха страшни дни и аз смея да вярвам, че културните хора в Европа и Америка, разбирайки за трагичното положение на руските хора незабавно ще помогнат с хляб и медикаменти.“
Както може да се очаква, американците реагират светкавично и професионално. С реализацията на хуманитарната операция по спасяването на Русия се заема Американската Администрация за Помощи (АРА – American Relief Administration).
АРА прави нарочно обръщение, в което се казва:
„АРА поставя пред себе си само една задача – да окаже възможната помощ на руския народ, на гладуващите, болните и най-вече на децата. Ние, като християнска нация сме длъжни да положим големи усилия за предотвратяване на трагедията.“
Ръководител на АРА във Вашингтон е Хърбърт Хувър – бъдещият президент на САЩ. Конгресът на САЩ отпуска за спасението на умиращите от глад в Русия 59 000 000 долара (1 милиард долара по съвременния курс). Отделно от това фондация „Рокфелер“ заделя 1,1 милиона долара (20 000 000 съвр.) за подкрепа на руските учители.
През 1921-1922 г. само в Башкирия от САЩ са доставени над 30 000 тона продоволствие, 1 млн. консерви с мляко, неизброимо количество дрехи. За борба с холерата САЩ доставят лекарства, дезинфектанти, медицинско оборудване. Американците възстановяват пътища, болници, училища. Огромен е приносът на САЩ по кампанията по засяване на житни култури през 1922 г., за която осигуряват семена, техника, инвентар.
Владимир Маяковски пише през 1921 г. следното четиристишие:
„Кормит АРА, удастса ей
прикормить милион детей...
Иностранньй рабочий помогает
удастся и ему
дать пищу милиону одному...“
Но Маяковски дълбоко греши. Спасените от АРА са много повече.
През 1923 г. вестник „Известия“ пише: „Американците нахраниха 11 милиона човека – почти една десета от населението на страната. В 28 000 градове и села се разпределиха повече от 1. 25 млн. тона продоволствия. АРА е ремонтирала 15 хиляди болници, обслужващи 80 млн. пациенти и ваксинира 10 млн. човека против различни епидимични болести.“
Тука е моментът дебело да се подчертае,
че помощта на АРА е абсолютно безкористна и безплатна.
Но какво се случва, след като Русия се стабилизира благодарение на огромната помощ от САЩ ?
Точно след една година, в края на 1922 г. Максим Горки пише: „Щедростта на американския народ възкреси мечтата за братство между човеците, в момент, когато човечесвото отчаяно се нуждае подкрепа и състрадание. Вашата помощ ще бъде записана в историята като уникално, гигантско дело, достойно за велика слава и завинаги ще остане в паметта на милиони руски деца, които вие спасихте от смърт.“
Пак през същата 1922 г. Лев Троцки в своя статия пише: „Когато корабите на АРА пристигнат и продоволствието бъде раздадено, ще бъдат нахранени 5 млн. възрастни гладуващи. Ако сравним помощта на АРА с помощта на други европейски организации , то ще видим, че всички взети заедно вършат 10 пъти по-малко работа.“
Лев Каменев: „Благодарение на огромната, съвършено безкористна помощ на АРА, милиони хора от всички възрасти бяха спасени от смърт и цели поселения и даже градове оцеляха от грозящата ги страшна катастрофа. Народите, населяващи СССР никога няма да забравят оказаната им чрез АРА помощ от американският народ.“
След всичко написано по-горе съвсем нормално е да си зададем въпроса как се отнасят спасените към спасителите си. С любов? Или поне с благодарност?
Нищо подобно.
Знаете ли как? Не само без капка благодарност, но даже с подозрителност и презрение. Общото впечатление е, че населението на болшевишка Русия смята, че американците оказват тази помощ, заради тайни, подмолни, мръснишки планове, насочени към Русия. Недоверието на работническо-селската маса е огромно. Истерията в болшевишката преса е толкова голяма, че много съветски политически дейци са чудят как да оправдаят злостната кампания, която се вихри срещу АРА и САЩ.
Писателят Корней Чуковски пише анонимно писмо до АРА от името на „една жена“, в което се старае да обясни особеностите на руската неблагодарност.
Ще се позволя да цитирам пълния текст, за да можете да оцените атмосферата на онези години:
„Тази сутрин няма чай, нито хляб. Аз спя с палтото, мастилото в мастилницата е замръзнало, печката не е палена цяла зима, мебелите отдавна са изгорени. Слагам си ръкавиците и вземам книга. Без ръкавици е невъзможно да се разгръщат страниците, те също са замръзнали. Книгата е пълна с идеализъм, но аз забелязвам само пасажите, отнасящи се до храната. Какви гастрономи са били героите от знаменитите романи – Пикуик, Ана Каренина, Родрик Хъдсън, мадам Бовари. Опитвайки се да избягаме от гладна смърт, напуснахме Петроград и отидохме на село. Но се оказа, че селяните ядат глина, мишки, кора от дърветата. Смъртта за тях беше много по – близка и позната, отколкото за нас и след три месеца, аз и моето семейство се върнахме в Петроград, за да умрем тук. Но като се приближихме към сградата, аз видях нещо, което ми се стори като чудо – две весели деца стояха на стълбите, пред входа на сградата и когато аз ги погледнах, те се засмяха. Не повярвах на очите си – за три години аз не бях виждала смеещи се деца. Момчетата и момичетата, които ми се налагаше да виждам, изглеждаха като старци – мършави, сиви и злобни. А тези деца стояха и се смееха, сякаш цялата младост на Петроград беше възкръснала.
Те се боричкаха, както го правят децата, закачаха преминаващите, качваха се по каруците, преследваха файтоните...Всички говореха, че отнякъде, от далече, от някаква Америка дошли странни, неразбираеми хора, Някакви странни младежи, които донесли със себе си истинска захар, не захарин и истинско бяло брашно и хранили безплатно. Наистина – с предимство били слабите и болни деца. Скоро в детския език се появи нов израз – “по американски“, т. е. да се нахраниш до насита. Връщайки се у дома децата пръхтяха – “американците днес ни нахраниха до пръсване.“Ако си бяха научили урока добре казваха – “днес си научих урока по американски“ . Един хлапак, който се възхищаваше от мускулите на свой приятел, казваше, че са „истински, американски“. Скоро научихме и какво означава АРА и от честата употреба, скоро придоби и руски окончания – “...аровски, ...арски“. Вместо „ура“, децата крещяха „ара“. Чудно ли е тогава, че гладните бащи завиждаха на бързо укрепващите си деца? Ние станахме пролетарии, а нашите потомци се превръщаха в буржуи, когато връщайки се у дома се хвалеха: „Вие нагъвате кисели краставички и картофи, а ние днес ядохме топли макарони и горещо какао.“
В стремежа си да предотврати разрива между родители и деца АРА разработи план за помощ на родителите. Аз получих писмо от берлински издател с известие, че е издал един от мойте стари ръкописи и като аванс ми изпраща чрез АРА три пратки с продукти. Само помислете – три пратки продукти чрез АРА...
Знаете ли, скъпи мой Рокфелер, какво значеха за мен тези три пратки...? Можете ли да разберете колко съм благодарна на Колумб, че някога е открил Америка...? Благодаря ти, стари мореплавателю, благодаря, скитнико...!
Тези три пратки значеха за мен повече от спаение от гладна смърт. Те ми дадоха възможност да се върна към литератураната работа и аз отново се почуствах писателка. Но колко дълго тези пратки идваха до мен?! Моите американският народ, за спасените хиляди животи от болести и смърт, аз ще съм принудена да кажа – едва ли... Отделни хора изпитват дълбока благодарност, но масата от хора – не... Но това се отнася само за Петроград и Москва. Причините лесно могат да бъдат разбрани. Ние преживяхне революцията, а човек преминал през такива изпитания спира да се доверява на всеки и вярва само на себе си, защото зад многото високопарни думи и фрази се крие лъжа. Даже сега, виждайки как Америка храни нашите деца у нас казват: „...това не е искрено, това е измама“.
Вестниците поощряват това отношение. Постоянно се появяват статии, че американците са скъперници и сметкаджии и че истински добрите американци са негрите и работниците, а всички други са обирджии. За съжаление руският интелигент едва ли познава американския...Той е чувал само за „Уолстрийт“ и фокстрота.
В Русия няма книги за американската история. Нашите хора не знаят нищо за американската литература и наука. Във време, когато нашите магазини са залети с евтини немски романи, единственият преведен у нас автор е Ъптън Синклер, който учи нашия народ да вижда само отрицателните страни на Америка. Руснаците не знаят нищо за това как е създадена АРА, никой не обяснява нейните идеали и цели. Те знаят за замислените американци, бързащи в своите автомобили и казват – “такива хора не може да ни хранят просто така...“
В очите на руснаците тези хора не изглеждат добри. Те са вечно заети, винаги официални и винаги изглеждат високомерни от висотата на заеманите от тях високи управленски позиции. Аз често забелязвах, че след контактите си с американците, руснаците винаги са обидени. На тях им се иска американците на само да ги хранят, но и да проявават интерес и към личният им живот.
Но американците са пределно сдържани. Затова руснаците ги смятат за безчувствени и крайни формалисти. Всичко гореизказано за отношението на руснаците не е просто мое мнение.
В знаменития роман на Пилняк „Третата столица“ от 1923 г. представителите на АРА са показани като пияници.
В нито една руска книга аз не видях добро отношение към АРА.
Но можем ли да обвиняваме простия човек от улицата за невежеството му ? Не! И не го
ИЛИ НЕБЛАГОДАРНОСТ, КОЙТО КАТО ГО РАЗБИРА
Събитията от последните няколко години, породени от вероломната руска агресия срещу свободна, независима и демократична Украйна, докараха до истерия родните русофили, които ни обясняват как светът щял да бъде загубен без Русия и как САЩ искали да унищожат любимата им държава. Затова нека да направим една историческа ретроспекция и да видим
колко пъти САЩ са спасявали Русия от глад и разорение
Първият път, когато САЩ подават спасителна ръка, е в края на XIX век. В Русия настъпва масов глад, хвърлил страната в социален хаос.
... ТОВА ВЕЧЕ ГО ВИДЯХМЕ В ПОСТИНГА МИ ЗА ДВЕТЕ КАРТИНИ НА ИВ. АЙВАЗОВСКИ.
Бъдещият руски император Николай Втори пише: „Ние сме дълбоко трогнати затова, че при нас от Америка идват кораби, пълни с продоволствие.“
Представителите на руската интелигенция пишат: „Изпращайки хляб на руските хора в години на лишения и нужди, САЩ проявяват вълнуващ пример на братски чувства.“
Доказателство за голямото дело, извършено от народа и правитеството на САЩ са картините на великият руски художник–маринист Иван Айвазовски – “Пристигането на кораба „Мисури“ и „Раздаване на продоволствие“ – 1892 г.
... НО ИДВАТ ДРУГИ ВРЕМЕНА ВОЕННИ, РЕВОЛЮЦИОННИ СМУТНИ И ОТНОВО ГЛАДНИ
Какво всъщност се случва в Русия през 20-те години на XX век?
Започва глад, който историците определят като най-страшния в цялата история на руската държава и го сравняват с „великия мор“ по времето на Борис Годунов в началото на XVII век.
Американският историк Ричард Пайпс пише: „Гладът в Русия през 1921-1923 г. е най-голямата невоенна катастрофа в европейската история след катаклизмите през Средновековието.“
Това е колосална хуманитарно-социална катастрофа. Гладът от 1921– 1923 г. е безпрецедентен по своите мащаби – той обхваща огромна територия от Урал до Черно море, на която живеят около 50 милиона човека. По приблизителни данни загиват не по-малко от 8 милиона.
През 1920 г. от глад умират половината от членовете на Руската Академия на Науките, а населението на Петроград намалява наполовина.
На X конгрес на терористичната болшевишка партия нейният вожд Владимир Ленин в своя реч казва: „Невъзможно е да се изземват излишъците от селяните, просто защото те нямат такива. Ако не решим проблема с глада сред селяните, то това може да доведе до гибелта на държава.“
Когато гладът става масово явление, болшевиките се опитват да скрият хуманитарната катастрофа, като бръщолевят за електрификация и плана ГОЕЛРО. Бедствието придобива убийствени размери. Дори вестник „Правда“ признава, че в страната гладуват 25 млн. човека, но числото е много по-голямо.
През 1921 г. Патриарх Тихон прави следното обръщение:
„Към Епископа на Ню Йорк,
Чрез Вас призовавам народа на Съединените щати на Северна Америка. В Русия цари глад. Хлябът в много губернии, които бяха житници на страната е изгорен от сушата. На базата на глада възникнаха епидемии. Необходима е най-разнообразна помощ. Всякакви съображения от друго естество трябва да бъдат оставени настрани – загиват хора, загива бъдещето, населението изоставя своите домове, земи, ниви, стопанства и бяга на изток с вик – ХЛЯБ. Протакането ни заплашва с невиждани досега бедствия. Изпратете незабавно хляб и медикаменти.“
През същата 1921 г. обръщение прави и болшевикът Максим Горки:
„За страната на Толстой и Достоевски, Менделеев и Павлов, Глинка и други световно ценни хора дойдоха страшни дни и аз смея да вярвам, че културните хора в Европа и Америка, разбирайки за трагичното положение на руските хора незабавно ще помогнат с хляб и медикаменти.“
Както може да се очаква, американците реагират светкавично и професионално. С реализацията на хуманитарната операция по спасяването на Русия се заема Американската Администрация за Помощи (АРА – American Relief Administration).
АРА прави нарочно обръщение, в което се казва:
„АРА поставя пред себе си само една задача – да окаже възможната помощ на руския народ, на гладуващите, болните и най-вече на децата. Ние, като християнска нация сме длъжни да положим големи усилия за предотвратяване на трагедията.“
Ръководител на АРА във Вашингтон е Хърбърт Хувър – бъдещият президент на САЩ. Конгресът на САЩ отпуска за спасението на умиращите от глад в Русия 59 000 000 долара (1 милиард долара по съвременния курс). Отделно от това фондация „Рокфелер“ заделя 1,1 милиона долара (20 000 000 съвр.) за подкрепа на руските учители.
През 1921-1922 г. само в Башкирия от САЩ са доставени над 30 000 тона продоволствие, 1 млн. консерви с мляко, неизброимо количество дрехи. За борба с холерата САЩ доставят лекарства, дезинфектанти, медицинско оборудване. Американците възстановяват пътища, болници, училища. Огромен е приносът на САЩ по кампанията по засяване на житни култури през 1922 г., за която осигуряват семена, техника, инвентар.
Владимир Маяковски пише през 1921 г. следното четиристишие:
„Кормит АРА, удастса ей
прикормить милион детей...
Иностранньй рабочий помогает
удастся и ему
дать пищу милиону одному...“
Но Маяковски дълбоко греши. Спасените от АРА са много повече.
През 1923 г. вестник „Известия“ пише: „Американците нахраниха 11 милиона човека – почти една десета от населението на страната. В 28 000 градове и села се разпределиха повече от 1. 25 млн. тона продоволствия. АРА е ремонтирала 15 хиляди болници, обслужващи 80 млн. пациенти и ваксинира 10 млн. човека против различни епидимични болести.“
Тука е моментът дебело да се подчертае,
че помощта на АРА е абсолютно безкористна и безплатна.
Но какво се случва, след като Русия се стабилизира благодарение на огромната помощ от САЩ ?
Точно след една година, в края на 1922 г. Максим Горки пише: „Щедростта на американския народ възкреси мечтата за братство между човеците, в момент, когато човечесвото отчаяно се нуждае подкрепа и състрадание. Вашата помощ ще бъде записана в историята като уникално, гигантско дело, достойно за велика слава и завинаги ще остане в паметта на милиони руски деца, които вие спасихте от смърт.“
Пак през същата 1922 г. Лев Троцки в своя статия пише: „Когато корабите на АРА пристигнат и продоволствието бъде раздадено, ще бъдат нахранени 5 млн. възрастни гладуващи. Ако сравним помощта на АРА с помощта на други европейски организации , то ще видим, че всички взети заедно вършат 10 пъти по-малко работа.“
Лев Каменев: „Благодарение на огромната, съвършено безкористна помощ на АРА, милиони хора от всички възрасти бяха спасени от смърт и цели поселения и даже градове оцеляха от грозящата ги страшна катастрофа. Народите, населяващи СССР никога няма да забравят оказаната им чрез АРА помощ от американският народ.“
След всичко написано по-горе съвсем нормално е да си зададем въпроса как се отнасят спасените към спасителите си. С любов? Или поне с благодарност?
Нищо подобно.
Знаете ли как? Не само без капка благодарност, но даже с подозрителност и презрение. Общото впечатление е, че населението на болшевишка Русия смята, че американците оказват тази помощ, заради тайни, подмолни, мръснишки планове, насочени към Русия. Недоверието на работническо-селската маса е огромно. Истерията в болшевишката преса е толкова голяма, че много съветски политически дейци са чудят как да оправдаят злостната кампания, която се вихри срещу АРА и САЩ.
Писателят Корней Чуковски пише анонимно писмо до АРА от името на „една жена“, в което се старае да обясни особеностите на руската неблагодарност.
Ще се позволя да цитирам пълния текст, за да можете да оцените атмосферата на онези години:
„Тази сутрин няма чай, нито хляб. Аз спя с палтото, мастилото в мастилницата е замръзнало, печката не е палена цяла зима, мебелите отдавна са изгорени. Слагам си ръкавиците и вземам книга. Без ръкавици е невъзможно да се разгръщат страниците, те също са замръзнали. Книгата е пълна с идеализъм, но аз забелязвам само пасажите, отнасящи се до храната. Какви гастрономи са били героите от знаменитите романи – Пикуик, Ана Каренина, Родрик Хъдсън, мадам Бовари. Опитвайки се да избягаме от гладна смърт, напуснахме Петроград и отидохме на село. Но се оказа, че селяните ядат глина, мишки, кора от дърветата. Смъртта за тях беше много по – близка и позната, отколкото за нас и след три месеца, аз и моето семейство се върнахме в Петроград, за да умрем тук. Но като се приближихме към сградата, аз видях нещо, което ми се стори като чудо – две весели деца стояха на стълбите, пред входа на сградата и когато аз ги погледнах, те се засмяха. Не повярвах на очите си – за три години аз не бях виждала смеещи се деца. Момчетата и момичетата, които ми се налагаше да виждам, изглеждаха като старци – мършави, сиви и злобни. А тези деца стояха и се смееха, сякаш цялата младост на Петроград беше възкръснала.
Те се боричкаха, както го правят децата, закачаха преминаващите, качваха се по каруците, преследваха файтоните...Всички говореха, че отнякъде, от далече, от някаква Америка дошли странни, неразбираеми хора, Някакви странни младежи, които донесли със себе си истинска захар, не захарин и истинско бяло брашно и хранили безплатно. Наистина – с предимство били слабите и болни деца. Скоро в детския език се появи нов израз – “по американски“, т. е. да се нахраниш до насита. Връщайки се у дома децата пръхтяха – “американците днес ни нахраниха до пръсване.“Ако си бяха научили урока добре казваха – “днес си научих урока по американски“ . Един хлапак, който се възхищаваше от мускулите на свой приятел, казваше, че са „истински, американски“. Скоро научихме и какво означава АРА и от честата употреба, скоро придоби и руски окончания – “...аровски, ...арски“. Вместо „ура“, децата крещяха „ара“. Чудно ли е тогава, че гладните бащи завиждаха на бързо укрепващите си деца? Ние станахме пролетарии, а нашите потомци се превръщаха в буржуи, когато връщайки се у дома се хвалеха: „Вие нагъвате кисели краставички и картофи, а ние днес ядохме топли макарони и горещо какао.“
В стремежа си да предотврати разрива между родители и деца АРА разработи план за помощ на родителите. Аз получих писмо от берлински издател с известие, че е издал един от мойте стари ръкописи и като аванс ми изпраща чрез АРА три пратки с продукти. Само помислете – три пратки продукти чрез АРА...
Знаете ли, скъпи мой Рокфелер, какво значеха за мен тези три пратки...? Можете ли да разберете колко съм благодарна на Колумб, че някога е открил Америка...? Благодаря ти, стари мореплавателю, благодаря, скитнико...!
Тези три пратки значеха за мен повече от спаение от гладна смърт. Те ми дадоха възможност да се върна към литератураната работа и аз отново се почуствах писателка. Но колко дълго тези пратки идваха до мен?! Моите американският народ, за спасените хиляди животи от болести и смърт, аз ще съм принудена да кажа – едва ли... Отделни хора изпитват дълбока благодарност, но масата от хора – не... Но това се отнася само за Петроград и Москва. Причините лесно могат да бъдат разбрани. Ние преживяхне революцията, а човек преминал през такива изпитания спира да се доверява на всеки и вярва само на себе си, защото зад многото високопарни думи и фрази се крие лъжа. Даже сега, виждайки как Америка храни нашите деца у нас казват: „...това не е искрено, това е измама“.
Вестниците поощряват това отношение. Постоянно се появяват статии, че американците са скъперници и сметкаджии и че истински добрите американци са негрите и работниците, а всички други са обирджии. За съжаление руският интелигент едва ли познава американския...Той е чувал само за „Уолстрийт“ и фокстрота.
В Русия няма книги за американската история. Нашите хора не знаят нищо за американската литература и наука. Във време, когато нашите магазини са залети с евтини немски романи, единственият преведен у нас автор е Ъптън Синклер, който учи нашия народ да вижда само отрицателните страни на Америка. Руснаците не знаят нищо за това как е създадена АРА, никой не обяснява нейните идеали и цели. Те знаят за замислените американци, бързащи в своите автомобили и казват – “такива хора не може да ни хранят просто така...“
В очите на руснаците тези хора не изглеждат добри. Те са вечно заети, винаги официални и винаги изглеждат високомерни от висотата на заеманите от тях високи управленски позиции. Аз често забелязвах, че след контактите си с американците, руснаците винаги са обидени. На тях им се иска американците на само да ги хранят, но и да проявават интерес и към личният им живот.
Но американците са пределно сдържани. Затова руснаците ги смятат за безчувствени и крайни формалисти. Всичко гореизказано за отношението на руснаците не е просто мое мнение.
В знаменития роман на Пилняк „Третата столица“ от 1923 г. представителите на АРА са показани като пияници.
В нито една руска книга аз не видях добро отношение към АРА.
Но можем ли да обвиняваме простия човек от улицата за невежеството му ? Не! И не го
ПРАСКАЙ ЧАЛГА И СЕ НЕ БОЙ
Магарета, каруци, мерцедеси и БМВ-та - е...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Магарета, каруци, мерцедеси и БМВ-та - е...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Следващ постинг
Предишен постинг
Истината трябва да се знае и осъзнава, защото в Нея е спасението на човечеството от унищожение!
цитирайПомогнато и е в нужни моменти, а това че деситилетия СССР , а и Русия помага на Третия свят по отношение на изхранване не е ли благодарност?
А търсила ли е благодарност Русия, за това че оказва помощ на Щатите в борбата им за независимост от британците . Някой ще каже, че го е направила напук на Великобритания, но е факт , че ако "маринистът" е нарисувал кораби със зърно в пристанищата руски, то и руски моряци преди това са се притекли на помощ на младата държава Доста по късно Рузвелт ще помоли Сталин да влезе в неудобно време за Червената армия в Полша и въпреки , че времето е неподходящо, въпреки , че не е завършена ротацията в подразделенията и попълването им, Съветите влизат в полша недостатъмно подготвени и окомплектовани , и с цената на повече жертви, вадят янки и брити от "лайната" в които са затънали брити и янки при Ардените.
Питам се каква трябва да бъде признателността на балканските народи към Русия, след като руснаците трябва да удрят чело и до днес за съвсем нормална и човешка реакция от страна на САЩ След това има много голяма разлика мещду САЩ като модел за подражание до ВСВ и САЩ като световен жардам след нея. През тези 80 години само 12 не е била във война с някого
цитирайА търсила ли е благодарност Русия, за това че оказва помощ на Щатите в борбата им за независимост от британците . Някой ще каже, че го е направила напук на Великобритания, но е факт , че ако "маринистът" е нарисувал кораби със зърно в пристанищата руски, то и руски моряци преди това са се притекли на помощ на младата държава Доста по късно Рузвелт ще помоли Сталин да влезе в неудобно време за Червената армия в Полша и въпреки , че времето е неподходящо, въпреки , че не е завършена ротацията в подразделенията и попълването им, Съветите влизат в полша недостатъмно подготвени и окомплектовани , и с цената на повече жертви, вадят янки и брити от "лайната" в които са затънали брити и янки при Ардените.
Питам се каква трябва да бъде признателността на балканските народи към Русия, след като руснаците трябва да удрят чело и до днес за съвсем нормална и човешка реакция от страна на САЩ След това има много голяма разлика мещду САЩ като модел за подражание до ВСВ и САЩ като световен жардам след нея. През тези 80 години само 12 не е била във война с някого
batogo написа:
Истината трябва да се знае и осъзнава, защото в Нея е спасението на човечеството от унищожение!
... И ВСЕ ПАК ОЦЕНЕНА И ТОГАВА И ПО-КЪСНО, подобаващо. Явно, че ти четеш само заглавията и що да четеш, ти си писател!?!
... И как е помагал на СССР на "Третият свят" след като и ти в Ленинград си ял Хамериканска пшеница. По картинире на Авазовски Хрушчов подисва спогоддба за внос на 10 милиона тона пшеница които до 90-та година в пъти се увеличава.
... А НИЕ, ТУК НА БАЛКАНСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ трябва да ни кръщават в куппели с черноморска вода, ... че другите освободени от Русия - все още си чакат свободата.
цитирай... И как е помагал на СССР на "Третият свят" след като и ти в Ленинград си ял Хамериканска пшеница. По картинире на Авазовски Хрушчов подисва спогоддба за внос на 10 милиона тона пшеница които до 90-та година в пъти се увеличава.
... А НИЕ, ТУК НА БАЛКАНСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ трябва да ни кръщават в куппели с черноморска вода, ... че другите освободени от Русия - все още си чакат свободата.
vencivaleri1951 написа:
Помогнато и е в нужни моменти, а това че деситилетия СССР , а и Русия помага на Третия свят по отношение на изхранване не е ли благодарност?
А търсила ли е благодарност Русия, за това че оказва помощ на Щатите в борбата им за независимост от британците . Някой ще каже, че го е направила напук на Великобритания, но е факт , че ако "маринистът" е нарисувал кораби със зърно в пристанищата руски, то и руски моряци преди това са се притекли на помощ на младата държава Доста по късно Рузвелт ще помоли Сталин да влезе в неудобно време за Червената армия в Полша и въпреки , че времето е неподходящо, въпреки , че не е завършена ротацията в подразделенията и попълването им, Съветите влизат в полша недостатъмно подготвени и окомплектовани , и с цената на повече жертви, вадят янки и брити от "лайната" в които са затънали брити и янки при Ардените.
Питам се каква трябва да бъде признателността на балканските народи към Русия, след като руснаците трябва да удрят чело и до днес за съвсем нормална и човешка реакция от страна на САЩ След това има много голяма разлика мещду САЩ като модел за подражание до ВСВ и САЩ като световен жардам след нея. През тези 80 години само 12 не е била във война с някого
А търсила ли е благодарност Русия, за това че оказва помощ на Щатите в борбата им за независимост от британците . Някой ще каже, че го е направила напук на Великобритания, но е факт , че ако "маринистът" е нарисувал кораби със зърно в пристанищата руски, то и руски моряци преди това са се притекли на помощ на младата държава Доста по късно Рузвелт ще помоли Сталин да влезе в неудобно време за Червената армия в Полша и въпреки , че времето е неподходящо, въпреки , че не е завършена ротацията в подразделенията и попълването им, Съветите влизат в полша недостатъмно подготвени и окомплектовани , и с цената на повече жертви, вадят янки и брити от "лайната" в които са затънали брити и янки при Ардените.
Питам се каква трябва да бъде признателността на балканските народи към Русия, след като руснаците трябва да удрят чело и до днес за съвсем нормална и човешка реакция от страна на САЩ След това има много голяма разлика мещду САЩ като модел за подражание до ВСВ и САЩ като световен жардам след нея. През тези 80 години само 12 не е била във война с някого
„Сетих се за хора, всички познати хора, които бавно бяха прогонени от този свят от техните близки и роднини; Спомних си измъчените кучета, които полудяха; живи врабчета, оскубани голи от момчета и хвърлени във водата - и дълга, дълга поредица от скучни, бавни страдания, които наблюдавах в този град непрекъснато от детството си; и не разбрах как живеят тези шестдесет хиляди жители, защо четат Евангелието, защо се молят, защо четат книги и списания?
Каква полза им е донесло всичко написано и казано дотук, ако все още имат същия духовен мрак и същото отвращение към свободата, което са имали преди сто-триста години? Тези шестдесет хиляди жители поколения наред са чели и слушали за истината, милостта и свободата, но въпреки това лежат от сутрин до вечер до смъртта си, измъчват се един друг и се страхуват от свободата и я мразят като враг...”
цитирайКаква полза им е донесло всичко написано и казано дотук, ако все още имат същия духовен мрак и същото отвращение към свободата, което са имали преди сто-триста години? Тези шестдесет хиляди жители поколения наред са чели и слушали за истината, милостта и свободата, но въпреки това лежат от сутрин до вечер до смъртта си, измъчват се един друг и се страхуват от свободата и я мразят като враг...”
syrmaepon написа:
„Сетих се за хора, всички познати хора, които бавно бяха прогонени от този свят от техните близки и роднини; Спомних си измъчените кучета, които полудяха; живи врабчета, оскубани голи от момчета и хвърлени във водата - и дълга, дълга поредица от скучни, бавни страдания, които наблюдавах в този град непрекъснато от детството си; и не разбрах как живеят тези шестдесет хиляди жители, защо четат Евангелието, защо се молят, защо четат книги и списания?
Каква полза им е донесло всичко написано и казано дотук, ако все още имат същия духовен мрак и същото отвращение към свободата, което са имали преди сто-триста години? Тези шестдесет хиляди жители поколения наред са чели и слушали за истината, милостта и свободата, но въпреки това лежат от сутрин до вечер до смъртта си, измъчват се един друг и се страхуват от свободата и я мразят като враг...”
Каква полза им е донесло всичко написано и казано дотук, ако все още имат същия духовен мрак и същото отвращение към свободата, което са имали преди сто-триста години? Тези шестдесет хиляди жители поколения наред са чели и слушали за истината, милостта и свободата, но въпреки това лежат от сутрин до вечер до смъртта си, измъчват се един друг и се страхуват от свободата и я мразят като враг...”
7.
vencivaleri1951 -
Да, Русия внасяше хлебно , а и фуражно зърно след Хелзинги , защото руснаците
13.02 14:29
13.02 14:29
по принцип са наивен народ. Просто повярвваха в почтенноста на Запада. Нямаха човешки ресурс да правят всичко с което се бяха захванали и намалиха производството на храни, за сметка на увеличението на други производства.Внасяха зърно, /а и не само зърно/ а това какво пречеше да помагат с него на нуждаещите се После платиха за наивността си жестоко и след глупаци и предатели дойдоха нужните хора . Днес Русия е износител номер едно на зърно и свинско месо и един от най големите износители на меса, млечни произведения, риба и рибни продукти . Днес тя води много по сериозна война отколкото Англия през ВСВ Англичаните бяха натикани в мазетата си, а купонната им система продължи 10 години след войната Магазините на руснаците днес са на фул. Тоест взели са си поуката за храната-други останаха с пръст в уста. И когато намекваш за "неосвободени" народи, хайде посочи една държава, на която руснаците са и взели легитимността Говоря не за племена и васални народи, а държави И като се освободиха през 90те защо с милиони се бутат да живеят , или поне работят в Русия? И пак за помощта-едно е да даваш от излишъка си, съвсем друго е да даваш, когато самият ти си в недоимък. Имам две-три години в живота си, когато съм работил за "единия хляб" Имаше тогава и много други , които нямаха и това-просеха Някои дни съм съм избягвал погледа им, минавал съм на другия тротоар. Днес съм "любимец" за такива Споделянето на малкото оценявам далеч по силно, отколкото подаянията в излишък СССР беше Метрополия в която подвластните и живееха по добре , или наравно с нея.
цитирайgetmans1 написа:
... И ВСЕ ПАК ОЦЕНЕНА И ТОГАВА И ПО-КЪСНО, подобаващо. Явно, че ти четеш само заглавията и що да четеш, ти си писател!?!
... И как е помагал на СССР на "Третият свят" след като и ти в Ленинград си ял Хамериканска пшеница. По картинире на Авазовски Хрушчов подисва спогоддба за внос на 10 милиона тона пшеница които до 90-та година в пъти се увеличава.
... А НИЕ, ТУК НА БАЛКАНСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ трябва да ни кръщават в куппели с черноморска вода, ... че другите освободени от Русия - все още си чакат свободата.
... И как е помагал на СССР на "Третият свят" след като и ти в Ленинград си ял Хамериканска пшеница. По картинире на Авазовски Хрушчов подисва спогоддба за внос на 10 милиона тона пшеница които до 90-та година в пъти се увеличава.
... А НИЕ, ТУК НА БАЛКАНСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ трябва да ни кръщават в куппели с черноморска вода, ... че другите освободени от Русия - все още си чакат свободата.
vencivaleri1951 написа:
Помогнато и е в нужни моменти, а това че деситилетия СССР , а и Русия помага на Третия свят по отношение на изхранване не е ли благодарност?
А търсила ли е благодарност Русия, за това че оказва помощ на Щатите в борбата им за независимост от британците . Някой ще каже, че го е направила напук на Великобритания, но е факт , че ако "маринистът" е нарисувал кораби със зърно в пристанищата руски, то и руски моряци преди това са се притекли на помощ на младата държава Доста по късно Рузвелт ще помоли Сталин да влезе в неудобно време за Червената армия в Полша и въпреки , че времето е неподходящо, въпреки , че не е завършена ротацията в подразделенията и попълването им, Съветите влизат в полша недостатъмно подготвени и окомплектовани , и с цената на повече жертви, вадят янки и брити от "лайната" в които са затънали брити и янки при Ардените.
Питам се каква трябва да бъде признателността на балканските народи към Русия, след като руснаците трябва да удрят чело и до днес за съвсем нормална и човешка реакция от страна на САЩ След това има много голяма разлика мещду САЩ като модел за подражание до ВСВ и САЩ като световен жардам след нея. През тези 80 години само 12 не е била във война с някого
А търсила ли е благодарност Русия, за това че оказва помощ на Щатите в борбата им за независимост от британците . Някой ще каже, че го е направила напук на Великобритания, но е факт , че ако "маринистът" е нарисувал кораби със зърно в пристанищата руски, то и руски моряци преди това са се притекли на помощ на младата държава Доста по късно Рузвелт ще помоли Сталин да влезе в неудобно време за Червената армия в Полша и въпреки , че времето е неподходящо, въпреки , че не е завършена ротацията в подразделенията и попълването им, Съветите влизат в полша недостатъмно подготвени и окомплектовани , и с цената на повече жертви, вадят янки и брити от "лайната" в които са затънали брити и янки при Ардените.
Питам се каква трябва да бъде признателността на балканските народи към Русия, след като руснаците трябва да удрят чело и до днес за съвсем нормална и човешка реакция от страна на САЩ След това има много голяма разлика мещду САЩ като модел за подражание до ВСВ и САЩ като световен жардам след нея. През тези 80 години само 12 не е била във война с някого
... Кога Армения видя "легитимност", Грузия и др. - само на геогравската карта.
Сега етнически руснаци бягат в страх от републиките и районите ... А, ТИ СИ СЛУШАШ МАША АЛКАША
цитирайСега етнически руснаци бягат в страх от републиките и районите ... А, ТИ СИ СЛУШАШ МАША АЛКАША
vencivaleri1951 написа:
по принцип са наивен народ. Просто повярвваха в почтенноста на Запада. Нямаха човешки ресурс да правят всичко с което се бяха захванали и намалиха производството на храни, за сметка на увеличението на други производства.Внасяха зърно, /а и не само зърно/ а това какво пречеше да помагат с него на нуждаещите се После платиха за наивността си жестоко и след глупаци и предатели дойдоха нужните хора . Днес Русия е износител номер едно на зърно и свинско месо и един от най големите износители на меса, млечни произведения, риба и рибни продукти . Днес тя води много по сериозна война отколкото Англия през ВСВ Англичаните бяха натикани в мазетата си, а купонната им система продължи 10 години след войната Магазините на руснаците днес са на фул. Тоест взели са си поуката за храната-други останаха с пръст в уста. И когато намекваш за "неосвободени" народи, хайде посочи една държава, на която руснаците са и взели легитимността Говоря не за племена и васални народи, а държави И като се освободиха през 90те защо с милиони се бутат да живеят , или поне работят в Русия? И пак за помощта-едно е да даваш от излишъка си, съвсем друго е да даваш, когато самият ти си в недоимък. Имам две-три години в живота си, когато съм работил за "единия хляб" Имаше тогава и много други , които нямаха и това-просеха Някои дни съм съм избягвал погледа им, минавал съм на другия тротоар. Днес съм "любимец" за такива Споделянето на малкото оценявам далеч по силно, отколкото подаянията в излишък СССР беше Метрополия в която подвластните и живееха по добре , или наравно с нея.
vencivaleri1951 написа:
СССР беше Метрополия в която подвластните и живееха по добре , или наравно с нея
Точно колкото селската ми баба получила просветление за комунизма, защото като неговата баба не може да не е видяла сградата на операта и да не е получила гениалното й просветление. Мошеник1951 даже почти ми го доказа и в добавка ме изобличи, че не съм съгласен като свидетеля му Пръцко.
... или също толкова глупаФ или върши "престъпление срещу човешкият род" като с одобрението си надува шушоните на Дурака
цитирайvmir написа:
Точно колкото селската ми баба получила просветление за комунизма, защото като неговата баба не може да не е видяла сградата на операта и да не е получила гениалното й просветление. Мошеник1951 даже почти ми го доказа и в добавка ме изобличи, че не съм съгласен като свидетеля му Пръцко.
vencivaleri1951 написа:
СССР беше Метрополия в която подвластните и живееха по добре , или наравно с нея
Точно колкото селската ми баба получила просветление за комунизма, защото като неговата баба не може да не е видяла сградата на операта и да не е получила гениалното й просветление. Мошеник1951 даже почти ми го доказа и в добавка ме изобличи, че не съм съгласен като свидетеля му Пръцко.
Търсене
Блогрол
1. Украйна налага забрани за руски книги и музика - I-ва част
2. УКРАЙНА - двете и страници история и руският език ... II-ра част
3. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ...III -та част
4. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... IV - та част
5. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... V - та част
2. УКРАЙНА - двете и страници история и руският език ... II-ра част
3. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ...III -та част
4. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... IV - та част
5. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... V - та част
