Постинг
16.02 11:53 -
Приказка от "читанката" ...
Автор: getmans1
Категория: Политика
Прочетен: 415 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.02 11:55
Прочетен: 415 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 16.02 11:55
* * * * *
СТАРИЯТ БУК, ДВЕТЕ ЖЕЛЪДЧЕТА И ЛИСТОТО
/ приказка за дедовци и внуци /
Това се случило преди много, много години. Още имало букови гори. И в една такава гора растял голям бук. С корени. Стебло. Клони. А на един клон една пролет се появили пъпки. Много. Но на самия край на клона се появила само една. Нямало място за повече. До нея имало хиляди, но само тя била в края. След някой ден пъпките пораснали малко и започнали да говорят. До пъпката в края имало две други пъпки. Малко по-различни от нея. А едната по-едра от другата. И първа започнала по-едрата:
- Когато порасна ще стана жълъд. От мен ще порасне огромен бук. А от вас нищо няма да стане. Ти в края ще станеш листо, а ти, дребосък, ще станеш хилав жълъд, който ще се задуши в сянката ми.
После дните започнали да минават. Пъпката в края на клона станала на листо, другата хилав жълъд, а първата едър и надменен жълъд, който гледал отвисоко и почти не говорел. Отварял си устата само да се изсмее:
- Ти листо, ще паднеш наесен и ще станеш на тор. И ти, дребосък, ще станеш на тор. А аз ще се храня от вас и ще стана най-огромния и красив бук.
А дните минавали. Листото се сприятелило с вятъра, който му разказвал за полета, реки, морета, острови и кокосови палми. А листото мечтаело да ги види. Ама знаело, че ще стане на тор. Сприятелило се и с един див гълъб, който понякога му се смеел и го цапал с гълъбова тор. Сприятелило се и с дъжда, който го къпел до блясък. А вятърът го изсушавал.
Малкото жълъдче само гледало и мечтаело. Гледало едно езеро в далечината и една река, която тръгвала от него. И мечтаело да стане малко буково дръвче. Малко. До езерото. Откъдето тръгвала реката. Така си живеели. Един дебел жълъд, който знаел, че ще стане огромен бук. И не мечтаел. Едно листо в края на клона, което знаело, че ще стане на тор, но мечтаело за остров с кокосови палми. И едно хилаво жълъдче, което също знаело, че ще стане на тор, но мечтаело да стане дърво на брега на езерото с реката.
После дошла есента.
А дебелият жълъд, станал още по дебел казал:
- Скоро ще се разделим. Напролет ще се видим. Вие ще гниете, а аз ще раста върху вас.
Само старият бук мълчал. Дълго бил живял и много знаел. А който много знае, много мълчи.
И един ден под дървото се появила катеричка. Живеела до езерото. Точно там, откъдето тръгвала реката. И била гладна. А гладните катерички обичат дебелите жълъди. И изяла по- дебелото от двете жълъдчета.
А листото и малкото жълъдче гледали уплашено. Катеричката им се усмихнала, намигнала и си тръгнала. После полъхнал вятър. А листото го помолило да полети с него. И вятърът го грабнал. И полетели. После листото се сетило нещо и помолило да се върнат. И се върнали. Точно под хилавото жълъдче, което точно тогава плачело, защото жълъдчетата, когато останат сами плачат. И листото извикало:
- Ей, дребосък, скачай на гърба ми! Да полетим преди да станем на тор!
Жълъдчето се усмихнало и скочило. И полетели. А вятърът знаел за мечтите им. И тръгнал към езерото. И на брега, откъдето тръгва реката, жълъдчето скочило. И паднало в нещо топло и меко. А листото летяло. Над реки. Полета. Градове. Морета. Докато стигнало до един остров. С кокосови палми. И вятърът го оставил под една от тях. И си тръгнал. А то заспало. После го събудил един кокосов орех, който тупнал до него. А после го намерило едно почерняло от слънцето дете. И го сложило в една книжка, в която имало най-различни листа. От цял свят. Само буково листо нямало.
И въпреки, че всички листа говорели различни езици, по някакъв странен начин се разбирали. И ако щете ми вярвайте, вече говорят цял век и още има какво да си кажат. За разлика от тия, които говорят един и същ език. Това е.
Опа. Щях да забравя. За малкото жълъдче. Ако отидете някога до езерото, спрете там, откъдето тръгва реката. Могъщото и прекрасно буково дърво, наведено над водата е малкото жълъдче. Онова, което падна на меко, когато скочи от листото. А мекото нещо било дебелото жълъдче. Станало на тор. За няколко дни. Това е.
роси антов
На снимката е старият мъдър бук от приказката.
... "ДЕДОВЦИ, ЕТО ТАКИВА ПРИКАЗКИ ЧЕТЕТЕ НА ВНУЦИТЕ,
ЧЕ ДА НЕ ЖИВЕЯТ В ПЕЩЕРАТА !"
* * *
СТАРИЯТ БУК, ДВЕТЕ ЖЕЛЪДЧЕТА И ЛИСТОТО
/ приказка за дедовци и внуци /
Това се случило преди много, много години. Още имало букови гори. И в една такава гора растял голям бук. С корени. Стебло. Клони. А на един клон една пролет се появили пъпки. Много. Но на самия край на клона се появила само една. Нямало място за повече. До нея имало хиляди, но само тя била в края. След някой ден пъпките пораснали малко и започнали да говорят. До пъпката в края имало две други пъпки. Малко по-различни от нея. А едната по-едра от другата. И първа започнала по-едрата:
- Когато порасна ще стана жълъд. От мен ще порасне огромен бук. А от вас нищо няма да стане. Ти в края ще станеш листо, а ти, дребосък, ще станеш хилав жълъд, който ще се задуши в сянката ми.
После дните започнали да минават. Пъпката в края на клона станала на листо, другата хилав жълъд, а първата едър и надменен жълъд, който гледал отвисоко и почти не говорел. Отварял си устата само да се изсмее:
- Ти листо, ще паднеш наесен и ще станеш на тор. И ти, дребосък, ще станеш на тор. А аз ще се храня от вас и ще стана най-огромния и красив бук.
А дните минавали. Листото се сприятелило с вятъра, който му разказвал за полета, реки, морета, острови и кокосови палми. А листото мечтаело да ги види. Ама знаело, че ще стане на тор. Сприятелило се и с един див гълъб, който понякога му се смеел и го цапал с гълъбова тор. Сприятелило се и с дъжда, който го къпел до блясък. А вятърът го изсушавал.
Малкото жълъдче само гледало и мечтаело. Гледало едно езеро в далечината и една река, която тръгвала от него. И мечтаело да стане малко буково дръвче. Малко. До езерото. Откъдето тръгвала реката. Така си живеели. Един дебел жълъд, който знаел, че ще стане огромен бук. И не мечтаел. Едно листо в края на клона, което знаело, че ще стане на тор, но мечтаело за остров с кокосови палми. И едно хилаво жълъдче, което също знаело, че ще стане на тор, но мечтаело да стане дърво на брега на езерото с реката.
После дошла есента.
А дебелият жълъд, станал още по дебел казал:
- Скоро ще се разделим. Напролет ще се видим. Вие ще гниете, а аз ще раста върху вас.
Само старият бук мълчал. Дълго бил живял и много знаел. А който много знае, много мълчи.
И един ден под дървото се появила катеричка. Живеела до езерото. Точно там, откъдето тръгвала реката. И била гладна. А гладните катерички обичат дебелите жълъди. И изяла по- дебелото от двете жълъдчета.
А листото и малкото жълъдче гледали уплашено. Катеричката им се усмихнала, намигнала и си тръгнала. После полъхнал вятър. А листото го помолило да полети с него. И вятърът го грабнал. И полетели. После листото се сетило нещо и помолило да се върнат. И се върнали. Точно под хилавото жълъдче, което точно тогава плачело, защото жълъдчетата, когато останат сами плачат. И листото извикало:
- Ей, дребосък, скачай на гърба ми! Да полетим преди да станем на тор!
Жълъдчето се усмихнало и скочило. И полетели. А вятърът знаел за мечтите им. И тръгнал към езерото. И на брега, откъдето тръгва реката, жълъдчето скочило. И паднало в нещо топло и меко. А листото летяло. Над реки. Полета. Градове. Морета. Докато стигнало до един остров. С кокосови палми. И вятърът го оставил под една от тях. И си тръгнал. А то заспало. После го събудил един кокосов орех, който тупнал до него. А после го намерило едно почерняло от слънцето дете. И го сложило в една книжка, в която имало най-различни листа. От цял свят. Само буково листо нямало.
И въпреки, че всички листа говорели различни езици, по някакъв странен начин се разбирали. И ако щете ми вярвайте, вече говорят цял век и още има какво да си кажат. За разлика от тия, които говорят един и същ език. Това е.
Опа. Щях да забравя. За малкото жълъдче. Ако отидете някога до езерото, спрете там, откъдето тръгва реката. Могъщото и прекрасно буково дърво, наведено над водата е малкото жълъдче. Онова, което падна на меко, когато скочи от листото. А мекото нещо било дебелото жълъдче. Станало на тор. За няколко дни. Това е.
роси антов
На снимката е старият мъдър бук от приказката.
... "ДЕДОВЦИ, ЕТО ТАКИВА ПРИКАЗКИ ЧЕТЕТЕ НА ВНУЦИТЕ,
ЧЕ ДА НЕ ЖИВЕЯТ В ПЕЩЕРАТА !"
* * *
Следващ постинг
Предишен постинг
по въпроса Венци Венц...
Може би нещо от тоя шаяк: на публикацията и липсва партийно- класовият подход и тласка младежта към морално- битово разложение.
цитирайМоже би нещо от тоя шаяк: на публикацията и липсва партийно- класовият подход и тласка младежта към морално- битово разложение.
2.
getmans1 -
Еиий, те на това му се вика "Пътеводна звезда" ... Бравос, аз пък отнасям "конското!":):):)
16.02 13:56
16.02 13:56
sursubul написа:
- Да видим сега какво ще каже
по въпроса Венци Венц...
Може би нещо от тоя шаяк: на публикацията и липсва партийно- класовият подход и тласка младежта към морално- битово разложение.
по въпроса Венци Венц...
Може би нещо от тоя шаяк: на публикацията и липсва партийно- класовият подход и тласка младежта към морално- битово разложение.
в кого повече вярва мошеник1951 - в комунизма или в "декомунизатора" на Украйна дядя вова.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Украйна налага забрани за руски книги и музика - I-ва част
2. УКРАЙНА - двете и страници история и руският език ... II-ра част
3. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ...III -та част
4. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... IV - та част
5. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... V - та част
2. УКРАЙНА - двете и страници история и руският език ... II-ра част
3. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ...III -та част
4. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... IV - та част
5. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... V - та част
