* * * * * 
               ... Да почетем загиналите е редно, защото след тази война макар
          и не наша се случи полагането началото на Третата българска държава.
                              В нея участват и загиват войни от други народи,
                          които днес са самостоятелни и независими държави,
          що пък да не ги поменем, че и те жертви на историческият момент!?!

Тук е мястото да споменем, че не е редно да забравяме, че Свободата, разделението и границите ни са плод на геополитика, на историческият момент и договорките на, Цариградската конференция от 1876 г. 
Райхщадското споразумение от 1876 г., Будапещенската конвенция от 1877 г. и Лондонското споразумение от 1878 г. 



                      ... ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ И ПРОСЛОВУТИЯТ, И "НЕНАВИСТЕН"
                  "Берлинския конгрес 1878 г." където лорд Солсбъри казва,
         че малко или много са изпълнени претенциите  на всички държави но 
       „ваши хора там нямаше“ та питам, кой представляваше България там!?

                    Оказва се пак, че няма достойни българи които да бъдат
               включени в делегацията на „Освободителите“ макар, че доста
                  национал - революционерите ни са участвали във войната

                         „Ха, честито!“- дето му се казва - „Освобождение!“


Проф. Петко Ст.Петков:
  " На евентуалното възражение, че именно Трети март е символният „ден на победата“ във войната между Русия и Османската империя 1877–1878 г., следва да се отговори ясно и категорично:

1. Трети март не изразява българското участие в Освобождението, тъй както например 20 април (обявяването на Априлското въстание 1876 г.) или 11/23 август (стратегически важните сражения на върховете Шипка и „Свети Никола“ през 1877 г.), а не трябва да се забравя, че националният празник, пък и другите официални празници трябва да отразяват общоприети български ценности и български постижения, да са паметни дни, свързани с български исторически приноси;

2. Санстефанският договор не е първото валидно руско-турско споразумение, с което завършва Освободителната война. Точно месец преди това, на 19/31 януари 1878 г. в Одрин са подписани от официални руски и турски представители „Основи на мира“, предвиждащи създаването на Българско княжество върху всички земи, населени с българи, но не по-малко от териториите, определени от Цариградската конференция на Великите сили 1876 г. [Петков, П. Ст. 2018а, с. 8–19.];

3. Санстефанският предварителен договор предвижда външна военна окупация на Българското княжество и откъсване от българското землище на вече признати за български територии, което го прави неподходящ за „национален“ празник (Как ли празнуват днес Трети март жителите на Смолянския край, след като според Санстефанския договор тази част от Родопите е оставена в Османската империя?).

Показателна е специфичната периодизация в честването на 19 февруари/3 март в Третата българска държава от 1879 г. до днес. Както стана ясно от изложението, за официален празник (неприсъствен ден) този паметен ден е въведен от княз Александър І през 1880 г., с определението „ден на възшествието на престола на император Александър ІІ и заключение (сключване) на Санстефанския мир“. Следователно, този празник, освен като символен ден на Освобождението, винаги е носел ярко монархическо съдържание, при това не абстрактно, а специално насочено като почит към руския император Александър ІІ Освободител (известно е, че Н. П. Игнатиев нарочно отлага подписването на предварителния Санстефански договор за датата 19 февруари 1878 г., за да съвпадне с годишнината от възкачването на престола на неговия работодател цар Александър ІІ).

По-късно от празника 19 февруари официално е снето описанието, че е ден и на възшествието на престола на руския император и той остава задълго само като „ден на Освобождението“, но това не променя споменатото ярко промонархическо символно значение на този ден, изразяващ и внушаващ признателност към руския цар-освободител. Със същото значение този паметен ден присъства и в Закона за празниците от 1911 г., като след въвеждането на Григорианскиякалендар през 1916 г. вече се чества на 3 март вместо на 19 февруари.

И така,Трети март с определението „ден на Освобождението на България“ остава като официален празник до средата на 40-те години на ХХ в., когато започва съществена промяна в празничния календар на идеологическа основа. В продължениена почти четири десетилетия до 1988 г. Трети март не е официален празник, но това не значи, че тази паметна дата изобщо не е на почит (монархическото символно значение не се изтъква, макар да е известно, преекспонира се значението като „Освобождение“, като начало на нова България, освободена главно благодарение на Русия).
По-скоро идеологизираното, преувеличено и шумно пропагандирано значение на новите празници Девети септември, Първи май и Седми ноември засенчва и изтласква на заден план Трети март. През 1978 г. е направен опит за непълното му възстановяване като един от „празниците с национално значение“ и „ден на освобождението от османско иго“, но за официален празник Трети март е обявен едва през 1988 г. със съществено различното обозначение „ден на освобождението на България от турско робство“, което вероятно е свързано с актуалните проблеми на деня и т.нар. „възродителен процес“.

Същите комунистически власти, които реабилитират този ден през 1978 и 1988г., през 1990 г. го обявяват и за национален празник с първото му определение от 1978 г. – „ден на освобождението на България от османско иго“.
Така е и до днес. Следователно, независимо от обозначението, с което Трети март се чества през годините, този паметен ден почти неизменно присъства в празничния календар на Третата българска държава и дори във времената, когато не е официален празник, той не е бил напълно пренебрегван и игнориран както например 22 септември – денят на обявяването на България за независимо царство. Това в значителна степен се дължи на отрано и дълбоко вкорененото в широки слоеве от българското общество внушение и заблуждение, че именно подписаниятна 19 февруари / 3 март (1878 г.) предварителен мирен договор между Русия и Османската империя е истинският край на Руско-турската война и начало на новата българска държава, което не е исторически вярно, но се приема почти безкритично.

Така че и през последните три десетилетия нова, модерна и „демократична“ България има за национален празник един безспорно важен паметен ден, който обаче в по-голяма степен има символно значение за руската монархия и лично за император Александър ІІ, както и за неговата воля и роля за освобождението на България от османско владичество, отколкото за собствено българската борба за освобождение и създаване на национална независима държава, какъвто е възрожденският български идеал.

Този официален и национален празник никога не е определян в резултат от обществени дебати, камоли след компетентни експертни становища. Той лесно може и се използва за разгаряне на националистически и други идеологически страсти, а напоследък ясно личи, че чрез отстояването на неговата преувеличена значимост мисленето и публичното говорене за него се превръща в нова, ярка разделителна линия в съвременното българско общество, т.е. този паметен ден не отговаря на предназначението, с което е натоварен – да бъде национален празник, сиреч общобългарски ден, който да събира и обединява, да внушава българска национална гордост и величие. " чрез Румен Леонидов

                                         ... И  НЕ Е ЛИ РЕДНО СЕГА ДА СЕ ЗАПИТАМЕ, 

                                 КЪДЕ ТУК Е МЯСТОТО НА "ВЕЧНАТА БЛАГОДАРНОСТ",

                      КОЯТО СЕ ИЗИСКВА ОТ НАС И КОЯТО Е НА ПЪТ ДА НИ ПРЕВЪРНЕ

                В НАРОД ОТ ВЕЧНИ РОБИ СЛЕДВАЩИ ПЪТЯ НА "ОСВОБОДИТЕЛЯТ" !?! 


                                                                       =/=/=/=/=/ 

           И РОДНАТА НИ РОБСКА ПРОСТОТИЯ НЕ ЗАКЪСНЯ  И НЕЩО ИСКА ДА КАЖЕ ...


    
                         ... ИЛИ БЪРЗА ДА ПОКАЖЕ! / А, моето мнение в коментар /

                                                                           * * *  

... джиросаха го на Жеьо Желев, че направил рождения си ден за НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК и години го неглижираха. Усетиха се едва като страната ни влезе в ЕС а, президент стана Р. Плевналиев.

след този внушителе митинг на Шипка ОФИЦИАЛНО ЩЕ СЕ ПРЕДЛОЖАТ ЗА 16-та РОБСКА РЕПУБЛИКА,
на гърбът на каетичката има надпис;

" „300-хиляден митинг на българо-съветската дружба на връх Столетов за 80-годишнината на Шипченската епопея, 1957 година”.
Надписът е на руски и на френски език.

Барем да беше благодарен, че ще има кой да му казва кого да люби, за кого да мре и защо трябва да мрази и дава на свинете които отказват такава благодат свише! Абе, същински укромайданобандерофашистки наркоман и неблагодарник!
Пфу!!!

Това хубаво, ама без методички пропускате да се извисите интелектно и исторически до най-големия интелектник в галактиката...