никога не трябва да се изключва ключовата роля на англосаксите...)

... не забравяйте къде са дещата на България ... на ТИТАНИК е имало българи ... ЗАЩО ? /да питам ли?/ те не са ли чели, "Аз съм българче" или "Зраствайте братушки".

... че "всичкото е ала бала"

... АЗ, ОБАЧЕ ... / КАКВО СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ЩЕ НАПИША?/ ... не мисля така !!!

Кажется, они начинают догадываться...(с)

За пластиката не споря-за първи път я виждам. Фейк ли е , истина ли е не споря Познавате ли човек , който да я е виждал
За "поделянето " на Полша и Прибалтика ?
Хайде да видим какво взима СССР при тази подялба
Какво взима повече от това което губи след Бресткия мир по време на ВСВ.
Абсолютно нищо . Взима отнетите и Западна Украйна, трите прибалтийски страни
Защо не си връща Финландия версиите са много , аз знам три , но не е тема да ги коментираме Кой стои зад Брестикя мир Германия, Австроунгария, Турция, България
Както знаем Немскоговорящите и пригласящите и гобят войната Губят и всички придобивки в тази и преди това войни Австоунгария престава да съществува и е разпарчетосана, германия е унизена и със силно редуцирана територия-вкл взима и полша. Османската империя се сгромолясва, България катастрофира На същите мирни преговори Бресткия мир е денонсиран Русия не тръгва да се възползва от денонсацията защото има по сериозни вътр проблеми , но от денонсацията не се отказва. И ако при полско руското определяне на границите след революцията и поражението на болшевиките от пановете в УССР остават някои спорни територии/в които после бавдеровците ще направят етническо прочистване/ то трите прибалтийски държавици получават държавност именно от СССР До тогава са били разменна монете в различни войни , а и част от територията е купена от Шведите Сантиметър повече СССР не взима . И ако това е полска териториявлязла в УССР, то защо поляците днес не търсят тази територия от Украйна? Отварят уста за Лвовска област, но тя преминава след Парижкия мирен договор И преминава със съгласието на поляците-те взимат Гданск от германците и друга територия, а компенсират с Лвовска област
Интересна словесна престрелка е станала между Чърчил и Сталин в Ялта, като делят Европа Сталин иска лвовска област, заради териториите които взима Полша Чълчил му възразява, като изтъква , че Лвов в цялата си история не е бил руски
--Вярно - казва Сталин-Варшава беше Тоест Сталин нищо чуждо не взема , а си поисква това, което и в Ньой е потвърдено /чрез анулиране на Бресткия мирен договор/, че е руско Доказателство за това е , че след "подялбата" на Полша, англичаните по сила на съюзен договор с Полша , обявяват война на Германия/разбира се само вербално/ , но не и на СССР Не се повдига никъде и въпроса за прибалтика тогава Впрочем с прибалтийците има и друг интересен момент Те общо взето са били градове с много малко земя. Петър първи след като вижда колко подредено живеят прибалтите, колко чисти и с каква красива и интересна архитектура са градчетата оземлява традовете , заедно с крепостните в подарените територии До тогава градчетата са били селища на занаятите , а скоро след оземляването имат вече размито селско стопанство и производство на храни
Впрочем единственото нещо което им остана днес в известна степен е селското стопанство -" занаятите " фалираха

ИСТИНАТА ЗА СТРАШНОТО ВРЕМЕ

(ей тоя текст, да не е писан за теб, свате?) Без обида, де, нали знаеш, че те закачам.
„За висшето партийно ръководство такива като мен не бяха нужни – споделя той. - За него бяха удобни безмозъчни, безгръбначни, колянопреклонни същества, които знаеха само да изпълняват, да бъдат лицемерни и сервилни ибрикчии, за да си правят кариерата и да изграждат личния си социализъм”.
(сега се ход ти да докажеш, колко не съм прав, че става дума за други хора, а не истинските комунисти и партизани, за нагаждачите и втората и трета вода комунисти, всъщност, какъв комунист може да бъде гимназист и студент първи -втори курс по медицина, работили в двора на тейко, примерно, или нещо такова, би трябвало да са земеделци или неосъзнат пролетариат, даже в затвора не са били, че да попаднат хора и хоп - елит, с кръв станал такъв, като другите да нямат кръв, еххх, родени сте под щастлива звезда, още един повод за изследване от "маговете" - хъхъхъ.

Преди повече от 25 години се запознах с Мария Знеполска- съпруга на многострадалния Денчо Знеполски. Тя беше написала и издала книгата „Посмъртна изповед”. Години наред Мария записвала на магнетофонна лента споделеното от покойния и мъж. Запазила бе автентичността му и го бе прехвърлила на хартия.

У нас все още има негодници, които възхваляват живота в онзи концентрационен лагер, наречен "народна република" България. Младите обаче трябва да знаят истината. Истината за онези дни, споделена от Денчо Знеполски.

Истинското му име е Младен Гюров Гигов. Роден е на 16 март 1920 година в село Ярловци, Трънско. Отрано влиза в РМС, после и в БРП/к/. Арестуван е четири пъти от полицията и освободен поради недоказаност на вина. Веднъж стига и до съда, но е оправдан. На 18 февруари 1943 година преминава в нелегалност. Оглавява Трънския партизански отряд. Следват акции срещу полиция и жандармерия, в взаимодействие със сръбски партизански отряд. Наред с него получава снаряжение и продоволствие от английски военни мисии.

Последната е ръководена от майор Франк Томпсън, пленен в сражението край Батулия, съден от военен съд и екзекутиран. След тежкото раняване на Славчо Трънски, Денчо Знеполски поема ръководството на съпротивата в целия регион. Съден е задочно и е с две смъртни присъди. Посреща Девети септември като командир на Втора софийска народоосвободителна бригада.

Участва в първата фаза на войната срещу Германия като командир на Първи гвардейски народоосвободителен полк с чин полковник. Негов доклад за партизанското движение в Трънския регион е представен от българската делегация на мирната конференция в Париж през 1947 година, като доказателство за приноса на България в битката срещу фашизма.

За изненада на съратниците си, вместо да се възползва от възможностите за блестяща военна кариера, през 1947 година той напуска армията. Предпочита гражданската професия, ориентира се към политикономията и през 1949 година постъпва в Московския държавен университет.

Оттук нататък започва трагедията на този млад българин. На 9 април 1951 г., на връщане от Москва, е арестуван в Букурещ и отведен в централата на Държавна сигурност. Следствието се води от трима офицери. Притискат го да признае, че е агент- провокатор на Никола Гешев, на Тито и на английското военно разузнаване. Смаян чува, че подготвял убийството на Сталин. Следствието се наблюдава и контролира от генерала от КГБ Филатов.

В настъпилата остра криза в отношенията между Сталин и Тито Кремъл търси доказателства за вражеската дейност на Тито и опита му за реставрация на капитализма. Филатов притиска следователите за бръз резултат и те не си поплюват. „И тогава и сега се чудя как бяха подбрали тия мои мъчители – споделя Знеполски, а жена му записва. Бяха загубили образ и подобие човешко. По държането си приличаха на побеснели зверове, бяха сякаш пияни и полупияни садисти, които се редуваха при мен денонощно. Отиваха да си почиват на горния етаж, а аз стоях непрекъснато на крак – по 24 часа в денонощието, не ял и не спал.

Всичките ми нанасяха удари по лицето и саблени удари по врата, с които можеха бик да умъртвят. Ритаха ме безогледно с подкованите си обувки, блъскаха ми главата в стената, скубеха ми косата... Бил съм във фашистката полиция, и там съм ял бой, но и сравнение не може да се прави с това, което преживях в „наше” време. Превърнаха ме в кървава дрипа”.

Един от мъчителите му дори признава, че кариерата му - звездичката на пагона, зависи от самопризнанията на Денчо. Прави три опита за самоубийство – несполучливи. За да го сплашат, повеждат го на разстрел. Трошат зъби. „Пред очите ми беше банда, бетер от фашистката!” Не издържа и подписва каквото му искат. Но сега пък трябва да разкрие връзките си- хората, с които е работил, и инквизицията е подхваната отново.

Ала нещо става по върховете на властта. Филатов е изтеглен в Москва. Комисия на Политбюро проверява следствието. Назначен е нов следовател. Ситуацията придобива характера на абсурд. Партийни функционери, които е „натопил” по поръчка в показанията си, заемат сега високи постове в партийната йерархия.

”Свидетелствата” му стават неудобни за следствието и то решава да го изкара психично болен, който говори измишльотини. Изпращат го в психиатрията на Александровска болница в деня, в който майка му умира. Но той дори не не узнава това, а пък близките му са в неведение къде е попаднал.

Изпратен е за 7 години в „Трудововъзпитателното общежитие” край Белене. Началник на лагера е бивш партизанин, наречен в изповедта на Знеполски „страшилището”. Настанен е в обособения лагер на криминалните, в очакване те да му видят сметката. Един от милиционерите му подшушва: „Инструкцията е да не излезеш жив оттук”.

И в лагера издевателстват над него - карцер след карцер. Веднъж изкарва там цели 33 дни. „Същинска гробница – подземен тунел. Всекидневно само хляб и вода. Студ, кал, влага, плъхове и всякакви мекотели. А аз гол, по едни гащи.”

И тук прави опит за самоубийство. Прерязва с тенекиена капачка за буркан лакътната си вена. Губи кръв, губи съзнание. Откриват го навреме и го свестяват в лечебницата. Диагнозата на лекаря е „кахексия” – крайно измършавяване.

За голямо негово учудване, а и на началството, криминалните проявяват към него разбиране, съчувствие и грижа. Главатарят им предупреждава: „Който посегне на Денчо, ще му строша главата!”

На 5 март 1953 година почива Сталин. „Комунистите плачеха като идиоти. И аз бях един от тях” – признава Знеполски. Освободен е на 6 януари 1954 година. Приключва най- черният период от живота му - време, „отрязало крилете му”.

На следващата година заминава отново за Москва, за да довърши висшето си образование. Дипломира се и се завръща в България. След Априлския пленум на партията един от инквизиторите му го посещава с букет цветя и извинения. „Върви по дяволите!” – отпраща го домакинът.

За Денчо Знеполски Сталин е вече „азиатски сатрап”. Жена му записва: „Отначало смятах, че за нелепата ми участ през 1951- 1954 година са виновни определени хора, но вече смятам, че виновна е системата.” Критикува извращенията и измислиците в мемоарите за партизанското движение и фаворизирането на бригада „Чавдар”. За него двадесети век е „великата историческа трагедия на България”.

Следва лъстивата тактика на Първия за туширане на недоволството сред популярните лица в партията: високи постове, звания, награди, привилегии, но не и допускане до реалната власт. Назначен е за преподавател във Военната академия, а през 1959 година е произведен в чин генерал-майор. Избран е за народен представител от Трънския избирателен район, за кандидат-член на ЦК на БКП. През цялото това време недоверието към него си остава. Изживява се като фигурант, изолиран при вземането на решения, подслушван, проследяван.

„За висшето партийно ръководство такива като мен не бяха нужни – споделя той. - За него бяха удобни безмозъчни, безгръбначни, колянопреклонни същества, които знаеха само да изпълняват, да бъдат лицемерни и сервилни ибрикчии, за да си правят кариерата и да изграждат личния си социализъм”.

Отказва да остане пожизнено генерал в Инспектората на МНО, също и персонална пенсия. На 49 години излиза в пенсия от 177 лева, които не му стигат да си купи лекарствата. Навършил е 55 години, но отказва и народна пенсия.

Отбягва среща с Първия. „Не получих звездата на Герой на социалистическия труд – споделя Знеполски, - защото трябваше да ми я връчи Тодор Живков.” Умира 20 дни преди Десети ноември от поредния масивен кръвоизлив на стомашна язва, като привърженик на демократичния социализъм, или казано по чехски „социализма с човешко лице”.

За проф. Кръстьо Горанов, автор на послеписа към книгата, Денчо Знеполски е описал „картината на един съвременен пъкъл, в сравнение с който Дантевият ад наподобява детска приказка”. И още: „Денчо носи милозливостта и човеколюбието на първите християни.”

Фермани за ланския сняг!

... Тогава е имало ОН, оказало се "несъвършено", сега има ООН - ПАК се оказва несъвършено и причината се оказва проста, БИВШИТЕ АНТИИМПЕРИАЛИСТИ си искат ИМПЕРИЯТА.
Даже се радват, че други империи се разпадат и като хиени си чакат порцийка

всъщност, ти си писал (копирал) този ферман преди 2-3 години с другия си рег, бъзикне ханъм.

Е, сега вече мошеник1951 ще Ви размолекули даже и без свидетели. Оти е голем храбрец, какво говоря, направо - витяз почти като путлер.

най-много да не се обади и да рече, ти ли бе мрсник, гомно, педи и т.н., ти ли ще ми говориш за приятелите на тейко ми, че знаеш ли какви бяха приятели, че знаеш ли как го обичаше баща ми и обратното, ти, гомно, педи и т.н. не можеш да се намажеш на ноктито на левия крак, кутре на този този другар по опит, строителство, знания, дипломи, доходи, родовитост и направено за нРБ от нас... Знам я тази реакция, а може и да е прав, аз съм от обратната страна на ... нещата им, твърдящ, че всеки червен другар е обикновен ... меко казано хитрец, но пък те само имат кръв, само тях са били фашагите зверски и само тях са убивали и т.н. и т.н., останалите и без това (анонимни) кой ни брои за живи, дет се вика да му хвърляме сянка на величието на неговите и родовите им постижения като оня ... "ханъмата" хвърля по един мишок от блога, та, бил и този мишок не баш толкова родовит, колкото е бай свата, ти само си представи вмр, тези хора, какво самочувствие имат и аз с двама роднини министър председатели от преди 9 септември не мога да им излезна на среща, те това мъ гложди ..., как бе, как някакви магове от комунизма са ни направили всичко от времето на Аспарух до наши дни, от Сливница до Онгъла и от Драва до лобното място на Левски, седя и гледам в огледалото и не мога да се позная, виждам тахтаба, като да съм изпълзял от романчето на Кафка, да го и в ... диагностицирания австро-унгарец.