... за разпада на СССРа освен ГОРБИ вина носи и Н.В. БАНАНА

... За тукашните и за тамошните В. В. Путин "празни приказки не приказва" - никой обаче не помни колко пъти досега е обявавал война на алкохолизма и продължителноста на живота - Но, РОССТАТ е на бойният си пост.

В началото на 60-те години на миналия век в СССР има катастрофален недостиг на автомобили. Хрушчов, а след това и Брежнев, си поставят за цел да създадат масово произвеждан, народен автомобил – евтин и надежден. Собственият им капацитет и технологии не са достатъчни за такъв скок, затова решават да купят готово решение.

Съветската страна преговаря едновременно с няколко западни компании – Volkswagen, Renault, Ford, Peugeot и Fiat. Всяка от тях предлага свой собствен модел и условия за изграждане на завода. Renault се смята за основен конкурент, със своя хечбек с предно предаване, Renault 16, „Автомобил на годината 1966“ в Европа. Технически, той беше по-напреднал от Fiat 124, но точно този факт работеше срещу него.

Fiat 124 беше класически, добре разбираем дизайн: задно задвижване, прост двигател, нищо излишно. Съветските инженери и работници можеха да овладеят производството и ремонта му без обширна преквалификация. Renault 16 с предно задвижване изглеждаше твърде сложен за съветската реалност – както за производство, така и за поддръжка.

Но основният аргумент се оказа политически, а не икономически. Италианската комунистическа партия беше най-голямата комунистическа партия в Западна Европа, а съветско-италианските отношения бяха значително по-топли, отколкото с Франция, Германия или, особено, Съединените щати. Брежнев, който върна Толиати от Италия след погребението му, каза: „Италианците са по-близо до нас.“