Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2019 23:16 - СЕЛО ЯНА И СЕЛО БУХОВО - НАЙ-ЗАМЪРСЕНИТЕ СОФИЙСКИ СЕЛА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 5151 Коментари: 3 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

СЕЛО  ЯНА  И  СЕЛО  БУХОВО – НАЙ-ЗАМЪРСЕНИТЕ

                             СОФИЙСКИ СЕЛА

 

  Като да не им стигнаха на хората от тези села замърсяването, което ги постигна след Деветото и което ги превърна в гета, та още отрови изхвърлиха идиоти около тях. По този повод ще напиша нещо за тези села:

   Село Яна някога е било земеделско-животновъдно село с много земя – плодородна, отцедлива, напоявана от реките, идващи от Големата планина. То е имало и развито животновъдство, на първо място -  кравите и прасетата и на второ овцете. От западната му страна страна мерата му е опирала на тази на селата  Сеславци, Кремиковци и Челопечене. На юг мерата му е опирала в  нивите и ливадите на селата с център днешния град Елин Пелин. На север мерата на с. Яна е била съседна на тази на с. Бухово. Селата са имали местна власт и тя е била много сериозна. Цитирам случая, когато кмет на с. Зеселе глобява Вазов, защото е седнал в ливада, която ще се коси, което означава, че смачкал тревата. Местна власт са си имали и каракачаните по планината, като думата на кмета е била за тях закон.

   Село Яна е било типично богато българско село заради природните дадености, които то е имало и разбира се, поради трудолюбието на хората, неговите добри стопани.

 

   Малко по-различно е било с. Бухово – животновъдно-земеделско село, защото над селото е имало прекрасна планина, подходяща за гледане както на крави в ниските места с многобройните извори и гори, така и за овце по огромните пасища във високата част. Името на селото Бухово е турско, в превод на български означава  Хубав въздух. Селото е било разположено в яката на планината, като под него е била мерата му, не особено плодородна, защото почвата е плитка и песъклива, но благодарение на планините оборски тор резултатите са били добри. Богатството на селото ообаче е била планината над него с животните, а мястото на селото е било кръстопътно. Идващите от планината живтотновъди от Ябланишко и Огойско, които са предлагали за продажба животинска продукция за да си набавят зърно за животните и необходимите потреби за тях и за животните, които не могат да си произведат сами, са преминавали планината на път за богатото Софийско поле през това село. Аз съм въвеждал в постингите си едно понятие, Вървището – пътят, който е запазен частично до днес. Векове наред натоварени животни са пътували в двете посоки.

   До днес е жива легендата, че от поляните край вр. Готен до селото е имало млекопровод от глинени тръби,  по който вечерта овчарите и говедарите пускали млякото, за да го преработят жениите в селото на сирене, кашкавал, масло.

   Още малко за местоположението на с. Бухово. Рид, спускащ се от Големата планина го отделя от с. Желява. Там има и манастир. Няколко реки обаче са се спускали от билото на Големата планина към землището на с. Бухово.  Последната е тази,където сега е складът за взривни вещества, а близоо до него – възстановен древен манастир. Има асфалтов път до склада и не много добър до манастира, но става за кола при сухо време.

 

    А сега за новатаа история на тези села, започвам със с. Яна:

    Абсолютни кретени решиха първо да правят комбинат за добив и обработка на метали в райско кътче на Балкана и второ, да го построят по съветски технологии от преди ВСВ. Като мотиви са представили резултати от фалшив сондаж - сондата не е пробила пласта с руда, а е бита успоредно на пласта. Причината – бил е решено от БКП и КПСС  /Хрущо и Тошо/ тук да има металургичен завод. Когато идват руснаците да огледат мястото питат нямаме ли някъде пустиня в страната, там да се построи завода, защото този природен кът ще се унищожи. Решението обаче е взето, заводът ще се строи върху нивите на селата Яна, Сеславци и Кремиковци. Най-зле в това отношение са явява с. Яна, защото в София преобладават ветровете от Запад и така всичката мръсотия на Кремиковци преминава над с. Яна. Има и утежняващ фактор, там е Феросплавното, най-голямата мръсотия на Кремиковци. Освен дима, който носи отрови и сериста киселина, над земята на с. Яна пада и изпареното олово, което го има в тукашната руда - факт, известен на германците по времето на н. в. Цар Борис ІІІ.

   Втората беля за с. Яна бе заводът за обогатяване на уранова руда в с. Бухово. От рудниците в Герзовиица, Барутин, Габра, Губислав и др. места рудата пътуваше с КРАЗ-ове покрай селото. Покрай селото пътуваше и обогатеният уран на път за СССР, който да ни пази от Евпора и Америка с ядрените си бомби. Май това не стигна за селото, та направиха и влак от МК Кремиковци, който да изсипва шлака и др. боклуци над с. Яна. Едва ли някой знае като изле вагонът разтопената шлака още колко дни тя мирише на сяра. Военни пък взеха една от долините над селото за скривалище на ракети.

   По подземен път водата от хвостохранилището на урановия завод замърси нивите на селото. Имаше пробив в това хвостохранилище, което трудоваци и офицер запълниха, после са починали от лъчева болест. Селото се обезлюдяваше, хората бягаха от отровите и миризмата. Радиацията не се усеща, но миризмата на сяра е била непоносима и хората са се разболяли. Спазвайки традиците, до с. Яна се построи и Завода за преработка на боклука на София.

   С Бухово след Деветото също не се случи нищо добро. Планината над селото я издупчиха за да добиват уранова руда, там е рудник Чората, от който до днес изтича радиация. Всичката вода по реки и ручейчета на Софийската планина тук се изгуби заради тези изкопи.  Същото го случиха и на с. Сеславци. Така разрушена природа съм виждал само при кариерите за добив на базалт при с. Владо Тричков. От предишния поминък на селото нищо не остана, защото планината се осуши, радиацията бе висока. Заводът за обогатяване на урановата руда направиха не в полето, както в Кремиковци, а в планината над с. Бухово.  Добре, но водата се придвижда по подземни ручейчета и така всичко наоколо бе заразено с радиация.

    При тези процеси се наложи преместване на с. Кремиковци на ново място, защото под селото се оказа рудно находище. В иимето на истината, с. Кремиковци заради посоката на вятъра бе най-запазено срещу мръсотията на Кремиковци.

   Какво си случи на тези села по времето, докаато работеха заводите до селата Кремиковци и Бухово и след закриването им, когато станаха ясни истините. Най-опазено остава с. Кремиковци, но липсата на работни места отправя хората към София и те постепенно се преместват да живеят там. Изоставените блоци обаче се нагъчкаха с цигани и те съставляват вече голяма част от хората в селото. Работни места в селото няма, но това не засяга циганите, защото те са на помощи, трябва им само банкомат и магазин.

   Село Сеславци тотално е сринато. Прироодата му е увредена ужасяващо, реката през селото се осуши от рудниците, никакав поминък.

   Бухово се превърна в циганарник на квадрат. В блоците за работниците уранопромивачи, в административните сгради на завода, в изоставени къщи или прехвърлени нотариално на цигани без стойност, всичко това дава облика на Бухово днес. Не мога да го нарека ужасен, не се сещам за по-страшна дума.

   Подобно е и положението в Яна, където живеят няколко стари семейства, неумряли още от мръсотията на Кремиковци и от радиацията на Бухово. Останалите живуши тук са цигани, но те станаха толкова много, че се разселиха и по Горни Богров. Ще стават и повече, защото в Завода за преработка на боклука има работни места за тях.

   Да упомена и още една мръсотия, която остана от ТЕЦ Кремиковци, тази преди с. Долни Богров. Специален канал, преминааващ над шосето изсипваше размесената с вода шлака от ТЕЦ-а, която се събираше в един басеин колкото няколко стадиона, съвсем до пътя.  Тази отрова проникна в подпочвените води и ги зарази чак до квартал Враждебна.

    Тези промени в поминъка на хората и природата причини просташкото управление на времето, което отмина. Последтвията обаче остават, не само в наранената природа, подмененият български етнос с цигански, с цялостната циганизация на този регион, но и в мисленето на хората. Ето тези идиоти с отровите, точно там избраха да ги изхвърлят.

   А как българинът днес цени земята, която го храни и природата, която му дава чист въздух и прясна вода се вижда след като се излезе от София от ул. „Пет могили”. Освен циганизацията там – гетото, наречено на улицата, където възникана, Жак Дукло, незаконните постройки  в нивите, изхвърлените боклуци от гетото в реката, а след това планините от строителни отпадъци, изсипани в нивите – питам се, друга такава просташка държава дали има някъде другаде. Която сама да си унищожи природата, да се самозасипе с боклуции.

   Но тук и там в нивите или на случайно място има и по нещо красиво – типичните ромбароци с по четири кули в четирите ъгъла на сградата. Точно същият като този ромбарок - вероятно типов проект – се намира в началото на Факултето и се вижда от влака в ляво. Предполагам, това са разселили се тук по нивите факултетници, идващи с факултутните си традиции - точно определен тип ромбароци.

   





Гласувай:
3



1. vladtepes - За Сеславци и Бухово
20.02.2019 11:01
Край Сеславци и Бухово има много места, на които човек може да зареди енергия - табани, чешма на края на Бухово с 20 кратна радиоактивност и т.н. Уместно е на мястото на стария стадион на Миньор Бухово да се построи новият национален - футболистите ще имат енергия, тревата ще расте добре, няма да се блокира центъра на София. За извозване на феновете могат да се удължат коловози от бившия комбинат Кремиковци или евентуално да се построи нова ЖП линия от Гара Яна.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Това не важи за всички!
20.02.2019 16:00
vladtepes написа:
Край Сеславци и Бухово има много места, на които човек може да зареди енергия - табани, чешма на края на Бухово с 20 кратна радиоактивност и т.н. Уместно е на мястото на стария стадион на Миньор Бухово да се построи новия национален - футболистите ще имат енергия, тревата ще расте добре, няма да се блокира центъра на София. За извозване на феновете могат да се удължат коловози от бившия комбинат Кремиковци или евентуално да се построи нова ЖП линия от Гара Яна.


Има един етнос, устойчив на вируси и бактерии, но и на радиоактивност. През оная му работа е има или няма радиоактивност. Той си тегли помощите от банкомата, купува си за ядуну т магазина, живее в изоставените блоци и не праща вищо - данъци, вода и др. И 50 пъти да е радиоактивността по-висока от допустимата, пак ще е същото.
Но малцина знаят какво има зад Бухово, а то е наистина голяма красота. Която продълава чак до Игнатица до гара Зверино.
цитирай
3. krumbelosvet - Съвременни разрушители
09.06.2023 14:38
на най-у с п е ш н а т а България в историята.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180511
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031