Постинг
27.11.2020 09:35 -
Бутилка шампанско
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 367 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2020 13:27
Прочетен: 367 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 04.12.2020 13:27
-Tи ще го видиш-ми каза едно младо момиче което гледаше в чашата ми от изпито кафе за гледане- но той ще бъде с маска!
Не можах да разбера в какъв смисъл ще бъде с маска този който щях да видя, но не я прекъснах ,а я оставиха да ми говори. Всичко това се случваше в една къща на една моя приятелка, която ме беше поканила на гости в една южна нам съседна прекрасна държава, която виждах за първи път в живота си.
***
-Скъпи, точно сега вдишваме един и същи въздух-каза една жена на средна възраст на любимият си по телефона, когато тя се намираше в един хотел в една столица , на една държава, която беше много любима и скъпа на сърцето ѝ. А той да ли я разбра напълно не се знаеше.
***
Беше месец август, един наистина топъл и приятен месец очакван от повечето хора , за да излязат в отпуска и да отпочинат от целегодишният си труд. Навън беше топло и приятно само за плаж, а по обяд ставаше горещо и човек придобиваше желание да се гмурне в свежите води на океана, за да разхлади тялото си от жегата. Майката и дъщерята бяха пропътували хиляди километри, за да дойдат точно тук на брега на този океан в този туристически град, за да прекарат една приятна няколко дневна ваканция. Още щом стъпиха на перона на железопътната гара и влязоха в близкото кафене, за да похапнат нещо малко майката с пълни гърди вдиша въздуха на този град и се усмихна щастливо.
- Най-сетне.-каза тя- най-накрая пристигнахме на това изключително място- и усмивката ѝ още по-силно засияваше.-Той е роден тук!
Чак сега дъщерята разбра защо майка ѝ толкова много държеше да дойдат именно в този град , именно в тази държава.
-Така ли?-попита дъщерята-Той от тука ли е?
-Да!-отвърна майката.
-Разбирам!-каза дъщерята и сега разбра напълно щастливите пламъчета в очите на майка си. ,,Тя го обича-помисли си дъщерята-толкова много го обича , че би направила всичко само и само да е близо до него,,
Бяха измина само три дни от ваканцията им, а те вече опознаваха както града с неговите забележителности, така и плажовете, които той имаше. Двете бяха застанали на спирката на автобуса, за да отидат на един по-отдалечен плаж. Слънцето печеше все така силно и ярко и жегата се усещаше още по-силно. Най-накрая след няколко минутно чакане автобуса пристигна.В тази държава пътниците се качваха само от първата врата откъм шофьора, за да си закупят билети и после се придвижваха навътре, за да седнат на свободните места, а пътниците, които слизаха използваха само последната врата на автобуса. Майката и дъщерята се качиха в автобуса, изчакаха предните пътници да си закупят билети и когато дойде техният ред те си взаха два билета и се запридвижваха назад към свободните седалки, за да седнат. Изведнъж както отиваха двете назад погледа на майката се спря на един пътник, който видимо беше моного притеснен и неспокоен и не можеше да си намери място от вълнение. Тогава погледите им се срещнаха и тя всичко разбра. Това беше мъжът, който беше роден в този град и когото тя обичаше повече от десет години, но знаеше за него само от интернет. Снимките които беше гледала в мрежата изникнаха в съзнанието ѝ и тя го позна веднага.
,,Боже мой, та това е той.,,помисли си жената и когато двете се придвижиха навътре в автобуса седнаха зад мъжа през една седалка и тогава майката се хвана за лицето, като скри устата си, сякаш , за да не издаде никакъв звук. Тогава тя ,каза на дъщеря си много тихо, че това е любимият ѝ. Тя разбра, че той беше ги видял тях двете още когато са били на спирката преди да се качат на автобуса. Той я е познал веднага .защото тя му беше изпратила снимки как тя изглежда в момента, тъй като се беше доста изменила за тези десет години, освен това тя беше с онази гръцка рокля на която беше написано със златни букви Гърция.
Пътуването премина мълчаливо, без да се заговорят те двамата-мъжът и жената. Тя със сърцето си разбра , че не трябва да го безпокои, и че не трябва да го заговаря, защото той беше толкова развълнуван, че едва ли щеше да се получи нещо от тази среща. Те- майката и дъщерята пътуваха без да си кажат и една дума, просто мълчаха. Постепенно мъжът се успокои, когато разбра ,че тя няма да го заговори. Не след дълго време дойде неговата спирка, а той предварително беше станал от седалката на която беше и застана до вратата за слизане по този начин по който можеше с периферията на зрението си да наблюдава майката и дъщеря ѝ. Когато автобуса спря мъжът слезна, а след няколко секунди слязоха и майката и дъщерята.
- Искам да вървим след него, за да разберем, къде отива.-каза майката.
-Мамо, недей, не е удобно, виж, че човека се притесни-отвърна дъщерята.
Тогава двете се запътиха за близкият плаж, и мъжът отиде в друга негова си посока. Бяха изминали няколко дни и точно денят преди отпътуването им -на дъщерята и майката- жената реши да отиде на адреса на мъжа когото обичаше.Тя купи бутилка шампанско и двете се качиха на автобуса, който отиваше до адреса му, но когато стигнаха там, те видяха паркирана една кола в двора на къщата и майката разбра , че той сигурно не е сам и не е удобно да се звъни на вратата и те се върнаха обратно към малкият хотел, който ги беше приютил за дванадесет дни.
***
Когато трябваше майката и дъщерята да преминат през пропусквателният пункт на аерогарата служителят им казаа, че не могат да вземат бутилката с шампанско със себе си , а трябва да я oставят тук преди пропуска. Тогава тази специална бутилка, която беше предназначена единствено и само за специалният любимият човек на майката ,тя я остави в кафенето и каза:
-Подарявам ви я и я изпийте за наше здраве! Много дни след това, когато жената си спомняше тази случка плачеше много тихо нощем и звънеше по телефона на любимият си и му говореше най-нежни думи, и повтаряше за кой ли път, че той е голямата ѝ любов в живота. Дали бутилката беше изпита за здравето на майката и дъщерята нямаше как да се разбере, но нека мислим позитивно и вярваме , че това наистина се е случило.
***
-Повече няма да ходиш във Франция- каза един глас в съня на спящата жена.
-Но защо?-попита тя.
-Защото ще продължиш да го търсиш, а не бива!
Тогава тя се разплака в съня си.
Не можах да разбера в какъв смисъл ще бъде с маска този който щях да видя, но не я прекъснах ,а я оставиха да ми говори. Всичко това се случваше в една къща на една моя приятелка, която ме беше поканила на гости в една южна нам съседна прекрасна държава, която виждах за първи път в живота си.
***
-Скъпи, точно сега вдишваме един и същи въздух-каза една жена на средна възраст на любимият си по телефона, когато тя се намираше в един хотел в една столица , на една държава, която беше много любима и скъпа на сърцето ѝ. А той да ли я разбра напълно не се знаеше.
***
Беше месец август, един наистина топъл и приятен месец очакван от повечето хора , за да излязат в отпуска и да отпочинат от целегодишният си труд. Навън беше топло и приятно само за плаж, а по обяд ставаше горещо и човек придобиваше желание да се гмурне в свежите води на океана, за да разхлади тялото си от жегата. Майката и дъщерята бяха пропътували хиляди километри, за да дойдат точно тук на брега на този океан в този туристически град, за да прекарат една приятна няколко дневна ваканция. Още щом стъпиха на перона на железопътната гара и влязоха в близкото кафене, за да похапнат нещо малко майката с пълни гърди вдиша въздуха на този град и се усмихна щастливо.
- Най-сетне.-каза тя- най-накрая пристигнахме на това изключително място- и усмивката ѝ още по-силно засияваше.-Той е роден тук!
Чак сега дъщерята разбра защо майка ѝ толкова много държеше да дойдат именно в този град , именно в тази държава.
-Така ли?-попита дъщерята-Той от тука ли е?
-Да!-отвърна майката.
-Разбирам!-каза дъщерята и сега разбра напълно щастливите пламъчета в очите на майка си. ,,Тя го обича-помисли си дъщерята-толкова много го обича , че би направила всичко само и само да е близо до него,,
Бяха измина само три дни от ваканцията им, а те вече опознаваха както града с неговите забележителности, така и плажовете, които той имаше. Двете бяха застанали на спирката на автобуса, за да отидат на един по-отдалечен плаж. Слънцето печеше все така силно и ярко и жегата се усещаше още по-силно. Най-накрая след няколко минутно чакане автобуса пристигна.В тази държава пътниците се качваха само от първата врата откъм шофьора, за да си закупят билети и после се придвижваха навътре, за да седнат на свободните места, а пътниците, които слизаха използваха само последната врата на автобуса. Майката и дъщерята се качиха в автобуса, изчакаха предните пътници да си закупят билети и когато дойде техният ред те си взаха два билета и се запридвижваха назад към свободните седалки, за да седнат. Изведнъж както отиваха двете назад погледа на майката се спря на един пътник, който видимо беше моного притеснен и неспокоен и не можеше да си намери място от вълнение. Тогава погледите им се срещнаха и тя всичко разбра. Това беше мъжът, който беше роден в този град и когото тя обичаше повече от десет години, но знаеше за него само от интернет. Снимките които беше гледала в мрежата изникнаха в съзнанието ѝ и тя го позна веднага.
,,Боже мой, та това е той.,,помисли си жената и когато двете се придвижиха навътре в автобуса седнаха зад мъжа през една седалка и тогава майката се хвана за лицето, като скри устата си, сякаш , за да не издаде никакъв звук. Тогава тя ,каза на дъщеря си много тихо, че това е любимият ѝ. Тя разбра, че той беше ги видял тях двете още когато са били на спирката преди да се качат на автобуса. Той я е познал веднага .защото тя му беше изпратила снимки как тя изглежда в момента, тъй като се беше доста изменила за тези десет години, освен това тя беше с онази гръцка рокля на която беше написано със златни букви Гърция.
Пътуването премина мълчаливо, без да се заговорят те двамата-мъжът и жената. Тя със сърцето си разбра , че не трябва да го безпокои, и че не трябва да го заговаря, защото той беше толкова развълнуван, че едва ли щеше да се получи нещо от тази среща. Те- майката и дъщерята пътуваха без да си кажат и една дума, просто мълчаха. Постепенно мъжът се успокои, когато разбра ,че тя няма да го заговори. Не след дълго време дойде неговата спирка, а той предварително беше станал от седалката на която беше и застана до вратата за слизане по този начин по който можеше с периферията на зрението си да наблюдава майката и дъщеря ѝ. Когато автобуса спря мъжът слезна, а след няколко секунди слязоха и майката и дъщерята.
- Искам да вървим след него, за да разберем, къде отива.-каза майката.
-Мамо, недей, не е удобно, виж, че човека се притесни-отвърна дъщерята.
Тогава двете се запътиха за близкият плаж, и мъжът отиде в друга негова си посока. Бяха изминали няколко дни и точно денят преди отпътуването им -на дъщерята и майката- жената реши да отиде на адреса на мъжа когото обичаше.Тя купи бутилка шампанско и двете се качиха на автобуса, който отиваше до адреса му, но когато стигнаха там, те видяха паркирана една кола в двора на къщата и майката разбра , че той сигурно не е сам и не е удобно да се звъни на вратата и те се върнаха обратно към малкият хотел, който ги беше приютил за дванадесет дни.
***
Когато трябваше майката и дъщерята да преминат през пропусквателният пункт на аерогарата служителят им казаа, че не могат да вземат бутилката с шампанско със себе си , а трябва да я oставят тук преди пропуска. Тогава тази специална бутилка, която беше предназначена единствено и само за специалният любимият човек на майката ,тя я остави в кафенето и каза:
-Подарявам ви я и я изпийте за наше здраве! Много дни след това, когато жената си спомняше тази случка плачеше много тихо нощем и звънеше по телефона на любимият си и му говореше най-нежни думи, и повтаряше за кой ли път, че той е голямата ѝ любов в живота. Дали бутилката беше изпита за здравето на майката и дъщерята нямаше как да се разбере, но нека мислим позитивно и вярваме , че това наистина се е случило.
***
-Повече няма да ходиш във Франция- каза един глас в съня на спящата жена.
-Но защо?-попита тя.
-Защото ще продължиш да го търсиш, а не бива!
Тогава тя се разплака в съня си.
Когато двама се карат , третият умира
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Развитието на човечеството след Атлантид...
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Развитието на човечеството след Атлантид...
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 608
Блогрол