Постинг
27.05.2019 21:55 -
Вечна есен
Автор: zlatkostanoev
Категория: Поезия
Прочетен: 1442 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2023 12:14
Прочетен: 1442 Коментари: 0 Гласове:
15
Последна промяна: 14.05.2023 12:14
ВЕЧНА ЕСЕН
Едно ми есенно такова —
не мозък сякаш, а олово
в главата ми отвътре има,
че така тежи, боли ме.
Не ми е днес а все е снощи,
не ме държат и мойте мощи
пропити с мента и мастика,
не е беда, с това се свиква.
Коктейл от Бога с име Облак,
Земята с него — вечно обла
току-що сякаш сътворена,
тук-там със някоя морена.
Дамоклев меч с угроза тука
превърнал се е махмурлука,
виси и чака той над мене —
агнеца жертвен — да ме вземе.
Метежна есен ме преследва,
настигат ме и ме обсебват
Ван—Гоговите слънчогледи,
уж бягам им, а те отпреде...
Навън жита и ечемици
назрели жълти кат жълтици
и трезв въпрос във мен напира:
как ечемикът става бира?
Един сезон за мене има
и няма пролет, лято, зима,
светът е повече чудесен,
защото ми е вечна есен.
Бурен Трън
Тагове:
SCIO ME NIHIL SCIRE
Действия на ръководителите при емоционал...
Как медиите ни се дупят на лъже полицият...
Действия на ръководителите при емоционал...
Как медиите ни се дупят на лъже полицият...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.