Постинг
05.03.2017 08:08 -
„Шуми Марица“ и „Генералът наш“ ... Едно по-различно мнение ...
Автор: getmans1
Категория: Политика
Прочетен: 830 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2017 09:14
Прочетен: 830 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 05.03.2017 09:14
Мъдрецът го е казал още преди векове:
„Аз знам, че нищо не знам.
Но знам това, което другите не знаят,
че аз знам.“
Преди 140 г. се появява "Шуми Марица"
- първият ни национален химн
Раждането на песента „Шуми Марица”, която има изключително витална съдба, е проблем, който и до днес очаква цялостното си изясняване. Още през 1891 г. проф. Иван Шишманов прави неособено сполучлив опит да проучи историята около появата и втъкаването на „Шуми Марица” в българската душевност. Ако въпросът за авторството е категорично решен, то проблемите, свързани с времето, когато се появява песента, с личността на ген. Михаил Григориевич Черняев и с мелодията, към която се адаптира текстът, са все значими моменти, чието изясняване би разкрило интересни щрихи и от историческото ни минало, и от българската народностна психика. Би разкрило как една, макар и обяснима историческа заблуда може да доведе дотам, че ген. Черняев, който се отнася с пълно пренебрежение към българите и изповядва открито своята неприязън към тях, по стечение на обстоятелствата става прототип на митичен герой в борбата им за свобода. Става „генерала наш” в националния химн на България за цели 70 години, а в народното съзнание ще си остане такъв во веки веков.
Според Шишманов текстът на песента принадлежи на Никола Атанасов Живков от Търново – участник в Сръбско-черногорско-турската война 1876 г., а мелодията е заимствана от немската песен “Когато войниците минават през града”, изпълнявана от един немски дамски оркестър в Одрин през 1876 г. Тъй като гостилницата, в която се пеела тази песен, била посещавана от немци, те искали всеки ден да слушат познатия мотив и по този начин последният става доста популярен. Мелодията на тази „кафешантанска арийка”, отбелязва Шишманов, била заета и втъкана в българската песен „Слънце зорница”. Именно звучението на последната е използвано от автора на „Шуми Марица”, който умело съчетава текста с мелодията. „Може да се предположи – заявява Шишманов, - че тя /песента „Слънце зорница” – б.а. И.С./ е била горе-долу вярно копие на кафешантанската арийка, която още тогава трябва да е добила голяма популярност извън границите на Едрене. Песента „Слънце зорница” може да се смята за преходна форма между „Wenn die Soldaten” и „Шуми Марица”. Това посредствено заимстване обяснява отстъплението на нашия народен химн от немския оригинал” – заключава Иван Шишманов.
Каква е историческата истина за създаването на „Шуми Марица” според съществуващата документация и според историческия момент, в който се появява тя и как Михаил Г. Черняев се превръща в „генерала наш”? В писмо до Ив. Шишманов Никола Живков твърди, че текстът е написан от него след приключване на Сръбско-черногорско-турската война. „ Когато се върнахме от сръбско-турския бой на 1876 г. от командата на генерала Черняева, аз си възпевах тамошните подвиги на доброволците и другари в стиховци, и при другите, които не съм ни писал, намислих в Плоещ „Шюми Марица”, която белки не щеше да види толкова свят, ако не бяхме играли моята пиеса в ръкопис „Илю Войвода”, дето е употребена „Шюми Марица”, която и по съдържание като се хареса на другарите, запяхме я завинаги, а аз като видях, че се харесва на света, проводих и я напечатах в българския вестник „Новинар”, издаваем в Букурещ.Там е печатана тъкмо тъй, както в „Гуслата” ми, на стр. 23. Казано е: „Вижте, деспоти, генерала наш, / Чуйте, запейте Черняева марш!”. Защото ний знаяхме, че руският цар преследва генерала Черняева, че той – Черняев – избягал от Русия и дошел да се бори за България”.
Тези сведения Живков съобщава на Шишманов 15 години по-късно от времето, когато се появява „Шуми Марица” и може да се предположи, че част от спомените му за 1876-1877 г. е избледняла дотолкова, че е възможно да са допуснати отделни неточности в реконструирането на разисквания епизод. За да се добие по-вярна представа за него е необходимо, макар и в щрихиращ вариант, да се проследят събитията, свързани със Сръбско-черногорско-турската война, с участието на Черняев и на българите в нея.
В края на 1875 г. и началото на 1876 г. Сърбия се готви усилено за война с Осмаанската империя, като разчита на едно масово българско въстание в нейна подкрепа, за което се взема решение от Гюргевското събрание в късната есен на 1876 г. Дипломатическата активност на Сърбия довежда до привличането на Черна гора, до привличане вниманието на Славянските комитети в Русия и на част от руските държавни мъже, между които е и престолонаследникът Александър Александрович – бъдещият император Александър ІІІ. В същото време Александър ІІ е категорично против подготвяната военна кампания на сърбите.
През март 1876 г. сръбското правителство дава своето съгласие за пристигането на руския генерал в оставка Михаил Г. Черняев в Белград. През април последният вече е в Сърбия, без обаче да се допита и да поиска разрешение от официалните руски власти. При срещата си в Емс с дипломатическия представител на Русия в Сърбия руският самодържец забранява на дипломата да приема своеволния генерал в руското агентство в Белград.
По пътя към сръбската столица Черняев се среща с редица българи в Кишинев, Болград, Галац и Браила. В Румъния той води разговори с представители на българската революционна емиграция, които му предлагат да застане начело на едно българско въстание, но до някакъв положителен резултат не се достига. Когато пристига в Сърбия Черняев декларира, че след започване на войната на три прехода ще достигне до София. Дори уточнява, че това ще стане за 6 дни. Още в навечерието на войната, но вече след потушаване на предварително избухналото въстание в България, известно като Априлското въстание, в Сърбия започват да се стичат български доброволци. Броят им се увеличава изключително много след началото на войната, което е поставено на 18 юни. На сръбска територия са формирани четите на П. Хитов, Ф. Тотю, С. Соколов, Хр. Македонски, Ильо Марков, Найден Пешов, Цеко Петков. В началото на юли те преминават Тимок и навлизат във Видинско. Една част от тях достигат до Чипровския манастир, а четата на Сидер Грънчаров достига до Мургаш, където е разбита окончателно. Особено ярко се проявява смесеният сръбско-български отряд, воден от майор Николай А. Киреев – член на Петербургския отдел на Московския славянски комитет. В тежко сражения на 6 юли край с. Раковица, Кулско, отрядът търпи поражение от турците, а майор Киреев загива на бойното поле. В тази битка участва и Никола Живков, за което свидетелства самият той. В сбирката си „Гусла с песни”, издадена в Свищов през 1878 г., той заявява, че я посвещава „като първа книга, която се печата в свободна България във вечен спомен майору Н. А. Кирееву, первий гениалний предводител на българските юнаци в Сърбия, и който първи проля благородната си кръв в свещената война, когото съм придружавал в бойовете до смъртний час, и видях как умре тогас, като съживи нас”.
Казаното в последния абзац има своето значение за изследваните събития, тъй като точно този развой на събитията провокира появата на „Шуми Марица”. Най-вероятно времето е изтрило точната хронология на събитията в паметта на Живков и поради тази причина той отнася написването на текста в късната есен на 1876 г. в Плоещ. Ако се съпостави съдържанието на „Черняева марш” – това е истинското заглавие на песента – с щрихираната по-горе последователност на историческите събития ще се види, че то отговаря точно на тази последователност. В първия куплет е отразен погромът на българите през април 1876 г. и покрусата от неуспеха на делото. Припевът обаче е окуражителен и действието в него е свързано с участието на българските доброволци под ръководството на Черняев в борбата срещу турците, което ще рече, че българите не загубват вяра в справедливостта на своето дело, че не загубват вяра в бъдещото си свободно съществуване. Вторият куплет вече отразява самия план на Черняев за настъпление в българските земи и още по-точно преминаването или намерението за преминаване на р. Тимок в началото на юли 1876 г. от българските чети. Всичко това идва да подскаже, че текстът на „Черняева марш” се ражда най-вероятно в края на юни или началото на юли 1876 г., когато се извършва навлизането на четите в поробената родина. По това време въодушевлението сред доброволците достига своя апогей, а ген. Черняев е възприет като месия на българското освобождение. На 2 юли той утвърждава на вр. „Бабина глава” разработения от войводите на четите военен устав, озаглавен „Закон на българските доброволчески войници”, и дава своето нареждане за навлизане в земите на изток от р. Тимок. Тази версия, макар и противоречаща на сведенията, които дава Никола Живков, е много по-близко до историческата истина и тя се потвърждава от редица спомени на участници в събитията и от редица автори.
Защо твърденията на Живков за времето, когато се появява песента, се подлагат на съмнение? Съображенията за това са много и при това основателни. След навлизането на четите в българските земи и след водените недотам успешни сражения, сръбското военно командване дава заповед за тяхното завръщане и пренасочването им в посока вр. „Бабина глава” – Бела Паланка с цел прекъсване на пътя Пирот – Ниш. Въпреки проявения героизъм по време на сраженията, въпреки военната реорганизация и създаването на руско-българската доброволческа бригада, на българите, от страна на сърбите, а и от страна на ген. Черняев и неговия началник щаб В. В. Комаров, се гледа с недоверие и неприязън. Причините за това трябва да се търсят най-вече в отсъствието на масово въоръжено въстание в българските земи, на което сърбите разчитат твърде много за реализиране на разработения от тях военен план. За това съобщава командирът на руско-българската бригада полк. А. М. Милорадович. Сам Черняев се изказва силно отрицателно за българските доброволци и за техните бойни качества. При срещата си с ген. И. П. Кишелски – август 1876 г. в Сърбия, той ги обвинява в страхливост, ленивост и неподчинение.
На 17 октомври сръбската армия, ръководена от Черняев, е разбита при Джунис от турците и само намесата на Русия предотвратява пълната катастрофа за Сърбия и Черна гора. Българските доброволци за пореден път се оказват ненужни и една част от тях, подложена на унизителни процедури, е принудена да премине в Румъния през зимата без каквито и да са средства за живот. Такава е съдбата и на Никола Живков. След всичките тези събития Никола Живков и който и да е друг едва ли би се захванал да възхвалява ген. Черняев и да пише песни за него, като го обявява за „генерала наш”. Явно за такъв той е провъзгласен в самото начало на кампанията, когато все още всичко изглежда и се приема твърде еуфорично, а идеята за разрешаване на българския въпрос въодушевява и вдъхва увереност на българските доброволци в скорошното избавление на поробеното отечество.
Що се отнася до мелодията на песента, в писмото си до Шишманов Никола Живков отбелязва, че не е бил в Одрин, а е учителствал във Велес, „ала не съм чувал на немски подобна песен, а близу до напева й имаше на български, която е с глупаво съдържание, ала в напева й бях се влюбил, ето как беше: „Слънце зорница тук се разбира / В младия възраст, който извира / Умната сила, крехката младост / На человека драга до старост”.
От казаното дотук могат да се направят следните изводи: 1. Текстът на „Шуми Марица” се появява в края на юни или началото на юли 1876 г., когато българските доброволци, между които е и Никола Атанасов Живков, са въодушевени от вижданията на ген. Черняев за разрешаване на българския въпрос; 2. Съдържанието на песента е поредното доказателство за това, че много често възпяваните личности може и да нямат приписваните им качества, но историческият момент налага необходимостта от възвеличаване и героизиране и ги митологизира дотолкова, че те се вписват в народностното съзнание завинаги. Такъв е случаят с Крали Марко, с цар Иван Шишман. Така се получава и с ген Михаил Г. Черняев, който руската историография окачествява като класически авантюрист; 3. Мелодията на „Шуми Марица” е заимствана от българската песен „Слънце зорница” и е адаптирана към текста изцяло от Никола Живков. Какви музикални мотиви се преплитат в тази мелодия и откъде са заимствани те е трудно да докажат и най-известните музиколози. Но на българите през 1876 г. едва ли им е било до кафешантанските арийки на немския дамски оркестър в Одрин и това трябва да се знае от всеки българин – и тогава, и сега.
Проф. д.и.н. Иван Стоянов
Председател на Фондация „Васил Левски”
А, защо „Шуми Марица“, това вече е съвсем друг въпрос?!
„Аз знам, че нищо не знам.
Но знам това, което другите не знаят,
че аз знам.“
Преди 140 г. се появява "Шуми Марица"
- първият ни национален химн
Раждането на песента „Шуми Марица”, която има изключително витална съдба, е проблем, който и до днес очаква цялостното си изясняване. Още през 1891 г. проф. Иван Шишманов прави неособено сполучлив опит да проучи историята около появата и втъкаването на „Шуми Марица” в българската душевност. Ако въпросът за авторството е категорично решен, то проблемите, свързани с времето, когато се появява песента, с личността на ген. Михаил Григориевич Черняев и с мелодията, към която се адаптира текстът, са все значими моменти, чието изясняване би разкрило интересни щрихи и от историческото ни минало, и от българската народностна психика. Би разкрило как една, макар и обяснима историческа заблуда може да доведе дотам, че ген. Черняев, който се отнася с пълно пренебрежение към българите и изповядва открито своята неприязън към тях, по стечение на обстоятелствата става прототип на митичен герой в борбата им за свобода. Става „генерала наш” в националния химн на България за цели 70 години, а в народното съзнание ще си остане такъв во веки веков.
Според Шишманов текстът на песента принадлежи на Никола Атанасов Живков от Търново – участник в Сръбско-черногорско-турската война 1876 г., а мелодията е заимствана от немската песен “Когато войниците минават през града”, изпълнявана от един немски дамски оркестър в Одрин през 1876 г. Тъй като гостилницата, в която се пеела тази песен, била посещавана от немци, те искали всеки ден да слушат познатия мотив и по този начин последният става доста популярен. Мелодията на тази „кафешантанска арийка”, отбелязва Шишманов, била заета и втъкана в българската песен „Слънце зорница”. Именно звучението на последната е използвано от автора на „Шуми Марица”, който умело съчетава текста с мелодията. „Може да се предположи – заявява Шишманов, - че тя /песента „Слънце зорница” – б.а. И.С./ е била горе-долу вярно копие на кафешантанската арийка, която още тогава трябва да е добила голяма популярност извън границите на Едрене. Песента „Слънце зорница” може да се смята за преходна форма между „Wenn die Soldaten” и „Шуми Марица”. Това посредствено заимстване обяснява отстъплението на нашия народен химн от немския оригинал” – заключава Иван Шишманов.
Каква е историческата истина за създаването на „Шуми Марица” според съществуващата документация и според историческия момент, в който се появява тя и как Михаил Г. Черняев се превръща в „генерала наш”? В писмо до Ив. Шишманов Никола Живков твърди, че текстът е написан от него след приключване на Сръбско-черногорско-турската война. „ Когато се върнахме от сръбско-турския бой на 1876 г. от командата на генерала Черняева, аз си възпевах тамошните подвиги на доброволците и другари в стиховци, и при другите, които не съм ни писал, намислих в Плоещ „Шюми Марица”, която белки не щеше да види толкова свят, ако не бяхме играли моята пиеса в ръкопис „Илю Войвода”, дето е употребена „Шюми Марица”, която и по съдържание като се хареса на другарите, запяхме я завинаги, а аз като видях, че се харесва на света, проводих и я напечатах в българския вестник „Новинар”, издаваем в Букурещ.Там е печатана тъкмо тъй, както в „Гуслата” ми, на стр. 23. Казано е: „Вижте, деспоти, генерала наш, / Чуйте, запейте Черняева марш!”. Защото ний знаяхме, че руският цар преследва генерала Черняева, че той – Черняев – избягал от Русия и дошел да се бори за България”.
Тези сведения Живков съобщава на Шишманов 15 години по-късно от времето, когато се появява „Шуми Марица” и може да се предположи, че част от спомените му за 1876-1877 г. е избледняла дотолкова, че е възможно да са допуснати отделни неточности в реконструирането на разисквания епизод. За да се добие по-вярна представа за него е необходимо, макар и в щрихиращ вариант, да се проследят събитията, свързани със Сръбско-черногорско-турската война, с участието на Черняев и на българите в нея.
В края на 1875 г. и началото на 1876 г. Сърбия се готви усилено за война с Осмаанската империя, като разчита на едно масово българско въстание в нейна подкрепа, за което се взема решение от Гюргевското събрание в късната есен на 1876 г. Дипломатическата активност на Сърбия довежда до привличането на Черна гора, до привличане вниманието на Славянските комитети в Русия и на част от руските държавни мъже, между които е и престолонаследникът Александър Александрович – бъдещият император Александър ІІІ. В същото време Александър ІІ е категорично против подготвяната военна кампания на сърбите.
През март 1876 г. сръбското правителство дава своето съгласие за пристигането на руския генерал в оставка Михаил Г. Черняев в Белград. През април последният вече е в Сърбия, без обаче да се допита и да поиска разрешение от официалните руски власти. При срещата си в Емс с дипломатическия представител на Русия в Сърбия руският самодържец забранява на дипломата да приема своеволния генерал в руското агентство в Белград.
По пътя към сръбската столица Черняев се среща с редица българи в Кишинев, Болград, Галац и Браила. В Румъния той води разговори с представители на българската революционна емиграция, които му предлагат да застане начело на едно българско въстание, но до някакъв положителен резултат не се достига. Когато пристига в Сърбия Черняев декларира, че след започване на войната на три прехода ще достигне до София. Дори уточнява, че това ще стане за 6 дни. Още в навечерието на войната, но вече след потушаване на предварително избухналото въстание в България, известно като Априлското въстание, в Сърбия започват да се стичат български доброволци. Броят им се увеличава изключително много след началото на войната, което е поставено на 18 юни. На сръбска територия са формирани четите на П. Хитов, Ф. Тотю, С. Соколов, Хр. Македонски, Ильо Марков, Найден Пешов, Цеко Петков. В началото на юли те преминават Тимок и навлизат във Видинско. Една част от тях достигат до Чипровския манастир, а четата на Сидер Грънчаров достига до Мургаш, където е разбита окончателно. Особено ярко се проявява смесеният сръбско-български отряд, воден от майор Николай А. Киреев – член на Петербургския отдел на Московския славянски комитет. В тежко сражения на 6 юли край с. Раковица, Кулско, отрядът търпи поражение от турците, а майор Киреев загива на бойното поле. В тази битка участва и Никола Живков, за което свидетелства самият той. В сбирката си „Гусла с песни”, издадена в Свищов през 1878 г., той заявява, че я посвещава „като първа книга, която се печата в свободна България във вечен спомен майору Н. А. Кирееву, первий гениалний предводител на българските юнаци в Сърбия, и който първи проля благородната си кръв в свещената война, когото съм придружавал в бойовете до смъртний час, и видях как умре тогас, като съживи нас”.
Казаното в последния абзац има своето значение за изследваните събития, тъй като точно този развой на събитията провокира появата на „Шуми Марица”. Най-вероятно времето е изтрило точната хронология на събитията в паметта на Живков и поради тази причина той отнася написването на текста в късната есен на 1876 г. в Плоещ. Ако се съпостави съдържанието на „Черняева марш” – това е истинското заглавие на песента – с щрихираната по-горе последователност на историческите събития ще се види, че то отговаря точно на тази последователност. В първия куплет е отразен погромът на българите през април 1876 г. и покрусата от неуспеха на делото. Припевът обаче е окуражителен и действието в него е свързано с участието на българските доброволци под ръководството на Черняев в борбата срещу турците, което ще рече, че българите не загубват вяра в справедливостта на своето дело, че не загубват вяра в бъдещото си свободно съществуване. Вторият куплет вече отразява самия план на Черняев за настъпление в българските земи и още по-точно преминаването или намерението за преминаване на р. Тимок в началото на юли 1876 г. от българските чети. Всичко това идва да подскаже, че текстът на „Черняева марш” се ражда най-вероятно в края на юни или началото на юли 1876 г., когато се извършва навлизането на четите в поробената родина. По това време въодушевлението сред доброволците достига своя апогей, а ген. Черняев е възприет като месия на българското освобождение. На 2 юли той утвърждава на вр. „Бабина глава” разработения от войводите на четите военен устав, озаглавен „Закон на българските доброволчески войници”, и дава своето нареждане за навлизане в земите на изток от р. Тимок. Тази версия, макар и противоречаща на сведенията, които дава Никола Живков, е много по-близко до историческата истина и тя се потвърждава от редица спомени на участници в събитията и от редица автори.
Защо твърденията на Живков за времето, когато се появява песента, се подлагат на съмнение? Съображенията за това са много и при това основателни. След навлизането на четите в българските земи и след водените недотам успешни сражения, сръбското военно командване дава заповед за тяхното завръщане и пренасочването им в посока вр. „Бабина глава” – Бела Паланка с цел прекъсване на пътя Пирот – Ниш. Въпреки проявения героизъм по време на сраженията, въпреки военната реорганизация и създаването на руско-българската доброволческа бригада, на българите, от страна на сърбите, а и от страна на ген. Черняев и неговия началник щаб В. В. Комаров, се гледа с недоверие и неприязън. Причините за това трябва да се търсят най-вече в отсъствието на масово въоръжено въстание в българските земи, на което сърбите разчитат твърде много за реализиране на разработения от тях военен план. За това съобщава командирът на руско-българската бригада полк. А. М. Милорадович. Сам Черняев се изказва силно отрицателно за българските доброволци и за техните бойни качества. При срещата си с ген. И. П. Кишелски – август 1876 г. в Сърбия, той ги обвинява в страхливост, ленивост и неподчинение.
На 17 октомври сръбската армия, ръководена от Черняев, е разбита при Джунис от турците и само намесата на Русия предотвратява пълната катастрофа за Сърбия и Черна гора. Българските доброволци за пореден път се оказват ненужни и една част от тях, подложена на унизителни процедури, е принудена да премине в Румъния през зимата без каквито и да са средства за живот. Такава е съдбата и на Никола Живков. След всичките тези събития Никола Живков и който и да е друг едва ли би се захванал да възхвалява ген. Черняев и да пише песни за него, като го обявява за „генерала наш”. Явно за такъв той е провъзгласен в самото начало на кампанията, когато все още всичко изглежда и се приема твърде еуфорично, а идеята за разрешаване на българския въпрос въодушевява и вдъхва увереност на българските доброволци в скорошното избавление на поробеното отечество.
Що се отнася до мелодията на песента, в писмото си до Шишманов Никола Живков отбелязва, че не е бил в Одрин, а е учителствал във Велес, „ала не съм чувал на немски подобна песен, а близу до напева й имаше на български, която е с глупаво съдържание, ала в напева й бях се влюбил, ето как беше: „Слънце зорница тук се разбира / В младия възраст, който извира / Умната сила, крехката младост / На человека драга до старост”.
От казаното дотук могат да се направят следните изводи: 1. Текстът на „Шуми Марица” се появява в края на юни или началото на юли 1876 г., когато българските доброволци, между които е и Никола Атанасов Живков, са въодушевени от вижданията на ген. Черняев за разрешаване на българския въпрос; 2. Съдържанието на песента е поредното доказателство за това, че много често възпяваните личности може и да нямат приписваните им качества, но историческият момент налага необходимостта от възвеличаване и героизиране и ги митологизира дотолкова, че те се вписват в народностното съзнание завинаги. Такъв е случаят с Крали Марко, с цар Иван Шишман. Така се получава и с ген Михаил Г. Черняев, който руската историография окачествява като класически авантюрист; 3. Мелодията на „Шуми Марица” е заимствана от българската песен „Слънце зорница” и е адаптирана към текста изцяло от Никола Живков. Какви музикални мотиви се преплитат в тази мелодия и откъде са заимствани те е трудно да докажат и най-известните музиколози. Но на българите през 1876 г. едва ли им е било до кафешантанските арийки на немския дамски оркестър в Одрин и това трябва да се знае от всеки българин – и тогава, и сега.
Проф. д.и.н. Иван Стоянов
Председател на Фондация „Васил Левски”
А, защо „Шуми Марица“, това вече е съвсем друг въпрос?!
16-годишен защитник на Украйна: любим ге...
МИКЦ Астика стартира «Световни дни за ...
Рилска мисия – търсят се доброволци за С...
МИКЦ Астика стартира «Световни дни за ...
Рилска мисия – търсят се доброволци за С...
Пътят към зелената икономика да не завър...
БОЙ ПО СИРИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ ПО РЪ...
След повече от седем месеца
БОЙ ПО СИРИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ ПО РЪ...
След повече от седем месеца
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Украйна налага забрани за руски книги и музика - I-ва част
2. УКРАЙНА - двете и страници история и руският език ... II-ра част
3. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ...III -та част
4. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... IV - та част
5. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... V - та част
2. УКРАЙНА - двете и страници история и руският език ... II-ра част
3. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ...III -та част
4. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... IV - та част
5. УКРАЙНА -„ двете страници" история и руският език ... V - та част