.....

                                            "Българските села са окупирани от руснаците"

                                             Какво се случва в селата в Запорожка област...

        Калоян Константинов 28 юли 2022 г., 19:53 ч.последна редакция 28 юли 2022 г., 19:53 ч.



Анатолий Хоростянов в кабинета си в Орихив часове преди да бъде бомбардиран. Снимки КлинКлин

Фронтът в Украйна много прилича на клиширан апокалиптичен филм, в който човечеството изведнъж изчезва от лицето на планетата, оставяйки след себе си непокътнати дворове, покъщнина и животни.

Подобна е и гледката в селата, обстрелвани денонощно през последните месеци в Запорожка област, където около 60% от територията е под руска окупация. По улиците няма жива душа, но усещаш, че те наблюдават изпод срутените покриви и изринати дворове. От процепите между торбите с пясък, барикадирали подстъпите към мазетата.

Такъв е и случаят в Преображенка, досами фронтовата линия (при посещението на автора селото все още е зад украинските позиции - бел. ред.). Мястото е административен център на местната хромада (локална териториална единица, включваща обединени на доброволен принцип общности - бел. ред.), състояща се от 15 села.
 На площада има голямо, красиво и наскоро ремонтирано училище с обширен двор с брези. На една от стените срещу него през 2017 г. учениците са изрисували с графити своето послание: „Ние сме за мир“.

Графит с послание за мир от учениците на Преображенка. Подарък за децата „Училището беше поразено на 1 юни“, делово заявява Володимир Сидун, кмет на Преображенка, който тихо се е появил зад нас, идвайки от бомбардираната сграда на кметството на петдесетина метра.

Чул колите и решил да види кой е.

Навеждам се и събирам няколко шрапнела от руските снаряди по повод Деня на детето за спомен. Металът е дебел над сантиметър. Сидун обаче ни спира да вървим към сградата, тъй като доскоро тя е била окупирана от руснаците и е твърде вероятно да е минирана.

Той е едър, здрав и усмихнат мъж. Шегаджия. Кани ни в барикадирания си офис с избити прозорци, дупки от куршуми и срутени съседни стаи. На входа до мазето седят и пушат войници.

Училището в с. Преображенка, Запорожка област, е поразено от руски бомби и артилерия на 1 юни.

„Предната събота унищожиха детската градина, а малко преди това гробищата и Паметника на героите от Втората световна война. Даже вчера имахме среща на „старците“ от местната хромада и започна обстрел, та се наложи да се скрием в мазето. Могат да подновят стрелбата всеки един момент. Тогава ви гарантирам, че ще бягате по-бързо от мен към мазето", смее се мъжът.

                                                    Пита откъде съм и получава отговор.

                                                          Войната в българските села

„България ли? Заместник-кметицата на тази хромада е българка. Прекрасен човек,  празнува си българските празници. В този регион има много българи, но в момента българските села са окупирани: Зеленовка, Болгарка и други“, сочи в посока на селищата Сидун.

Володимир Сидун до карта на местната хромада.

От седмици нямат никакви вести от тях. От месеци в много от окупираните територии токът, газта и водата са спрени. Не му е ясно как хората оцеляват там. Той и съпругата му обаче отказват да напуснат, докато все още има останал дори един жител на тяхното село.

                         

                            „Вече познаваме с какво ни обстрелват само по звука.“

 

Паметник в чест на загиналите през Втората световна война, намиращ се в двора на училището в с. Преображенка, Запорожка област, поразено от руски бомби и артилерия на 1 юни. Шрапнели са повредили и паметника.

Макар усмивката да не слиза от лицето му, си личи, че е по-скоро защитна реакция.

 

„Знаете ли, тази война разруши толкова много приятелства и семейства. Руската пропаганда е ужасяваща. Наскоро мой другар от детинство, който е руснак и живее под тяхно управление в Макийвка, Донецка област, се върна за пенсията си и ми дойде на гости. Седнали сме на масата у нас да пием и да ядем и изведнъж той ми вика: „Ти си бандеровец. Всичките украинци сте такива.“ Чакай малко, рекох му, ти си в моя дом, храня те и те поя – а си тръгнал да ме обиждаш."

„Не – продължи той – украинците ядете синигери, защото знаете, че са руски символ!“ Щях да припадна. Рекох му, че в нашия край синигери няма и никога не е имало. И той много добре знае това, защото е израснал тук. Та аз му помогнах да си построи къщата преди години! Той ме нарича бандеровец“, недоумява кметът.

                                                   По улиците имаше орехи и снаряди

Точно до Преображенка, през една махала, е градчето Орихив, което на български е Орехово. Гледката и там, и в десетките други малки населени места е поразително една и съща. От полусрутената сграда на общината (паметник на културата) излиза кметът Анатолий Хоростянов.

  
Ръчно правена кукла, която Сидун е получил за рождения си ден, няколко дни преди пореден руски обстрел.

Подобно на своя колега и той отказва да напусне. Започва да ни описва как звучат различните по калибър артилерийски снаряди, ракети и касетъчни бомби, които валят по града всекидневно.

„3 от 7 села в общината са окупирани, 1 е в сивата зона. Преди бяхме 19 600 души, вече почти никой не е останал. Вчера ни обстрелваха, днес може да чуем бомбардировките в околността. Ако останете, може и да ги почувствате“, шегува се и Хоростянов.

Обяснява как руската пехота на няколко пъти се опитала да навлезе в града, но била отблъсната от украинската армия и доброволци.

Полуразрушеното кметство в Орихив, паметник на културата. Капитанът последен напуска кораба

"Орихив е Украйна и ще остане Украйна. От година съм кмет и нямам голям късмет: първо беше коронавирусът, сега войната. Но няма да си тръгна. Не говоря с патос, но капитанът на кораба го напуска последен. Всеки ден се чувствам като в онзи филм, как се казваше… Groundhog Day ("Омагьосан ден", в който главният герой всеки ден преживява един и същи ден - бел. ред.). Всеки ден върху нас се изсипват между 150 и 200 снаряда. Всяка вечер почистваме, ремонтираме и се възстановяваме. На сутринта отново всичко отива по дяволите. Всеки ден едно и също. Фосфорни и касетъчни снаряди, клъстърни бомби, ракети ГРАД, артилерия", обяснява кметът на Орихив.

Преди да си тръгнем, Хоростянов се спира да пуши с украинските ми спътници. Те му дават пакети с цигари, бензин за запалки и други липсващи в областта стоки. От благодарност, че е отделил от времето си за нас. Дочувам как казва нещо за „българите“ и го питам какво знае за тях в Украйна.

                                              "Какво знам ли, дядо ми е българин!"

Макар да искам да говоря още с него, гърмежите в далечината се засилват и украинците ме дърпат да си тръгваме. Всякакви желания за преспиване в Орихив са посрещнати със заплахи за любезна, но решителна физическа саморазправа, ако веднага не се качим в колата и не се махнем оттам.

Карта, показваща разстоянието между Орихив и българските села Зеленовка, Болгарка и др., които са под руска окупация. Карта Google България, погледната отстрани

Въпреки това има време за един последен въпрос: какво мисли за поведението на българското правителство последните месеци, което доста хора намират за срамно. Може да е било от адреналина, но точно в този момент, на това място – спокойните и прости думи, изречени с усмивка, звучаха по-мъдро от целия политически дебат, който се вихри у нас:

"България е зависима от руския газ и петрол, трябва да го имаме предвид. Руснаците имат силно лоби. Това е много сложен въпрос и е лесно да съдиш, когато не живееш в тази страна. Ние сме толерантни и се стараем да разбираме всичко и да сме благодарни и на малкото."

Няколко часа, след като си тръгнахме, Орихив и Преображенка бяха бомбардирани.

Малко преди това се зарекох да се върна някога отново там и този път да нося цигари. А те да са там, за да ги получат.

Анатолий Хоростянов (вдясно) с Калоян Константинов.

---

Калоян Константинов е главен редактор на "КлинКлин" и водещ на независимото онлайн журналистическо предаване "По острието". Той е дългогодишен журналист и културен редактор, изучавал Близкоизточни науки и политика в Кралския лондонски колеж и Оксфорд.

Клуб Z препечатва материала със съгласието на редакцията на "КлинКлин" и с незначителни редакции

                                                                                  ...

Военната сводка,
за путиняка е новата водка.
Горд фен на ... имриапиализъмА.

....как да помогнем, на нашите братья....
само,с писане...не става...
.....

Аз съм сигурен, че както тук а и навред по света и там в Украйна сред българите има привърженици на едната или другата страна.
Сигурен съм вече само в едно, че става дума за един грозен аншлус оправдаван със защита на фалшиво промотирани морални ценности. Няма как украинската армия в тези райони да оказва такава яростна съпротива ако местното население без разлика на етноси не е на нейна страна.

Няма китки, хляб и сол за „освободителите„ виждаме само яростна съпротива вече 6 месеца срещу армия имаща се супер сила и ръководство рекетиращо останалият свят с ядрена война.

Грозна завоевателна война започнала от преди осем години, това виждаме.