.... Просто пада лист от календара, а ще ни донесе това което ни се полага, каквото и да е то, просто няма как и на кого да се сърдим.  
Празниците са за Духът ни и имаме нужда от тях но да не се заблуждаваме, но най-трудно ще изтрезнеем от илюзиите си.


Утре или в близките дни ще ви разкажа новогодишният си сън, даже аз още не съм го разумял а сега ще ви предложа нещо което да ни върне на земята.
  Захари Стоянов: „Не ви е чист косъмът, бай Аксаков!" Последна редакция на 01/12/15 11:06

 

Да си бъдем сами, да си разравяме огнището със своите собствени ръце, настоява революционерът

„Не ви е чист косъмът, бай Аксаков!” Това пише, през март 1886 г. във в. “Независимост”, великият българин, революционер и писател, председател на Народното събрание, Захари Стоянов, в писмо до И.С.Аксаков – редактор на в.“Русь”, идеолог на славянофилството, председател на Московския славянски комитет. Днес две български села носят името на Захари Стоянов, но има улица в София и село край Варна, които носят името на Аксаков. Но ето, какво пише и какво мисли за тоя И. С. Аксаков, авторът на „Записки по българските въстания”:

„Бъдете малко по-настрана от нас…“

„Вие сте ни освободили, дали сте ни политическо съществувание — благодарим ви. Но защо не ни оставите сами да падаме, да ставаме, да се караме и гониме, за което пак сами себе си ще обвиняваме? Бъдете малко по-настрана от нас, давайте ни съвети през гори и планини, да ви виждаме и чуваме отдалеч, да си спомняме за вас само ония минути, когато вие гонехте неприятеля! А ако искате да помагате на своите „деца”, то може и от­далеч, там, дето нашата ръка не стига. Повярвайте, че вашата намеса в нашите домашни работи: кой да бъде министър, где каква църква да се направи и за какво да пишат вестниците и пр., е услуга смешна и нищожна.0126-016

Да си бъдем сами, да си разравяме огнището със своите собствени ръце — ние желаеме и по други причини. Историята на прогреса ни обажда с най-порази­телни факти, че опеката над народите, била тя православна, или гнило-западна, е убийствена. Ние знаеме, че там, гдето наро­дите не са се допущали да се месят в собствените свои дела, там тия народи са си останали деца пеленачета.

В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че

всяко тържество на българите е смърт за Русия,

че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите,

или, по-ясно казано, те трябва да погълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост. Каква правдоподобност в думите на един наш стар деятел, че вие не знаете граматиката, защото не правите разлика между твой и мой!

И защо налитате като орли на нашата нещастна земица?

Малка ли е вашата държава? Не ви ли са доволни сто милиона верноподаници, състоящи се от 10—15 народности? Не ви ли стигат два милиона солдати? Искате съединението на славяните в едно цяло. Много добре; мисъл прекрасна, към която всеки славянин трябва да се стреми. Коя славянска малка държавица няма [да] се счита щастлива да бъде в съюз с велика Русия, да има на помощ нейната мощна сила. Но вашето желание за съединението на славянските племена е чингизхановско. Вие желаете да се простират над славянския свят не съвременни братски связи, не начала свободни, не пълно развитие на всяка отделна народност съобразно с ней­ните нрави и обичаи, не пълна търпимост на всяка местна култура — но отживелите византийско-татарски начала. Вие искате да млъкне всяка народност , всяко разумно същество да се възхи­щава от цар-колокол и цар-пушка, да няма разлика меж­ду твой и мой, да тържествува само православието, вашето православие, което е по-лошо и от идолопоклонството. В късо казано, вие искате да се даде голям простор на камшика и на попската молитва; вие искате да се върнат народите във века на татарщината.

Турците, които са агаряни, немците и унгаритe, които са заклети врагове на славянството, най-после целият свят припозна нашето геройство, че то е 

извършено от нашите собствени мишци

Само вие, нашите покровители, водителите на славянството, само вие казвате: Йок, стрижено!

„Не ви е чист косъмът, бай Аксаков! Не желаеме ние такива покровители. „Всеки, който не е с вас, той е про­тив вас.”

Кой, та не вашите агенти на 7 и 8 ноември, когато България рискуваше да се закопае на Сливница, ходеха из Румелия да бунтуват же­ните против правителството? Кой в същите тия дни пиеше шам­панско в София за победата на сърбите, та не вашият агент? И защо всичко това? Само за жестоко отмъщение, само за туй, че и в българите се появила капка самостоятелност, че и те са се показали като народ, че и от тях ще се родят авторитети.“

Б.Р. Текстът е препечатан от vek21press.com 

Ето още:

http://www.extremecentrepoint.com/archives/2787

Писмо от Захари Стоянов до освободителя Аксаков

by EXTREMECENTREPOINT on TUESDAY, 3 MARCH, 2009 · 15 COMMENTS

in БЪЛГАРИЯ, ИСТОРИЯ
.......................... ЧЕТИ, РУСТАМЧО ДОКАТО СТИГНЕШ ДО ТУК:
Статията на З. Стоянов от “Независимост” е сканирана от е-вестник, за което им благодарим.
Пък можеш и да продължиш!

И още, чети Рустаме гаранция не е от Уикито:

 http://www.razum.org/bg/zanas/56-vloshavane-i-prekusvane-na-rusko-bulgarskite-otnosheniq-1886-.html?start=7  

БЕЛЕЖКИ:

[1] Из руските секретни архиви, печатани във в-к Свобода от 13.ІV.1893 г.

[2] Пак там.

[3] В-к Свобода, 14 април 1898 г.

[4] Тия статии дадоха повод на Димитър Петков да пише в Независима България: “… В други страни подобен агент би бил арестуван минутно и изпъден от Княжеството…” В други статии Независима България държи съвсем остър и често безпощаден  език към руската политика и към нейния представител в България. В броя си от 24 септември/6 октомври пише: “Позив към българите! Братя! Генерал Каулбарс тръгва из провинцията да агитира да се откажем от нашата независимост и от всичко българско. Гледа да произведе бунт, за да докара руска окупация. Отваряйте си очите, за да не ви проклина потомството… Лъже ви от името на императора. Пазете се от него като от чума! Ако не се покажем достойни за отбрана на нашата независимост, нашата земя ще бъде разграбена. А вие, български офицери и солдати, покажете, че сте достойни синове на България, и че не се подкупвате с чужди рубли…” Особено остър език по повод кървавите избори на 28 септември в Дупница Независима България държи по отношение на генерала: “Радвай се ти, сатана с пагони на генералския мундир, който се наричаш Каулбарс, ти дойде у нас да насъскваш брат против брат. Иди сега, сатана, и се похвали на своя господар. Иди му кажи, че сенките на тия жертви ще го преследват и в гроба му…”

[5]Орган на Бисмарка.

[6]Очевидно вестникът има предвид обиколката и агитациите, които Каулбарс правеше сред народа и войската.

[7]Брой от 8/20 октомври 1886 г.

[8]Нотата предадена във в-к Свобода от 8/20 октомври 1886 г.

[9]В същия брой.

[10]Съобщение на агенция Хавас от Виена, 4/16 октомври 1886 г. Според друга телеграма на Хавас от 4/16 октомври виенските вестници иронизират Русия, че тя, която отрича у себе си всяко изборно начало, се застъпва за свободни избори в България.

[11]Iddesleigh - името на английския държавник се произнася “Идзли”, но тъй като в цялата българска журналистика и литература през ХІХ и ХХ век е прието да се пише както е било прочетено от незапознатите с английския език автори на времето, тук запазваме придобилото гражданственост изписване на името му. (Бел. ред.)

[12]Английска синя книга, 1887 г., І, №№ 430 и 488.

[13]Преди това органът на руското министерство на външните работи Журнал дьо Сан Петербург от 6/18 съобщава: “Каулбарс ще има за задача да изучи подробно положението на работите в България и да подпомага със съвети българите да излязат от кризата…”

[14]В-к Независимост от 15 юли 1925 г.

[15]В-к Независимост от 15.VІІ.1925 г. В една своя телеграма до Начовича, Греков съобщава, че Великият везир Кямил паша му заявил, че положението било твърде опасно и трябвало да се тури край на него, и за това щял веднага да говори със султана. Но го казал по такъв начин, че това дало основание на Грекова, в края на своята телеграма да добави: “но на всичко това аз не основавам големи надежди, понеже турците са нерешителни и не смеят да захванат една по-смела политика.” По-успокоителни сведения му дал френският посланик. По сведения на последния, Гирс бил за една по-умерена политика, и не одобрявал това, което днес ставало в България… вярвало се, че императорът сам ще се убеди най-после, че умереният път може да докара до по-добри резултати за самата Русия. Към това австрийският посланик добавил,че неговото правителство направило постъпки в Петербург, руското правителство само да окаже съдействието си, за да се възстанови законния ред в България. Всички тия предложения не се изпълниха.

[16]Руски секретни документи - в-к Свобода, 14 април 1893 г.

[17]Отбелязахме, че Каулбарс отрече законността на Великото народно събрание и на неговите решения още в нотата си от 15.ІХ.1886 г. под № 380, следователно много преди изборите и веднага след пристигането си в София.

[18]Това се потвърждаваше и от становището, което бе взел официозът на австрийското външно министерство Фремденблат. С дата 11/23 октомври 1886 г. агенция Хавас предаде от Виена, че Фремденблатопровергал съобщението на парижкия в-к Журнал дьо деба за някаква спогодба постигната между Автрия, Германия и Русия в смисъл: Русия се задължава да не окупира Бълграия, а Авсгрия и Германия поели ангажимент да не признават Регентството, нито какъвто и да било избор за нов български княз, ако за него Русия не би дала своето предварително съгласие. Руското правителство добива право само то да посочи новия кандидат за български владетел. Фремденблат изрично подчертал, че никаква подобна спогодба не съществува. По-късно Калноки повтори това опровержение пред унгарската делегацияа на 2/14 ноември с.г.

[19]Сведенията, които дава Греков от Цариград за избора на Валдемара са били, че всички посланици (без Нелидов) се произнесли добре за тоя избор. Одобрявала го Високата Порта. Но същественото бе дали ще го одобри Русия. В София, впрочем, не си правели големи илюзии за становището на Русия, защото един сондаж по същия въпрос пред гръцкия крал Георги, брат на Валдемара, бил съвсем отрицателен. В средите около Регентството и правителството в София се разсъждавало така, и от тяхно гледище правилно: ако царят одобри избора, кризата се разрешава и руско-българските отношения се нормализират. Ако въпреки всичко Александър ІІІ не одобри избора, ръцете на българското правителство се развързват, за да може тогава да търси друг княз, вече без да пита Русия, щом то бе положило такива усилия да я задоволи.

[20]Х-тото заседание на ІІІ Велико народно събрание на 1.ХІ.1886 г. Четат се телеграмите на Валдемара и на баща му крал Християн ІХ, с които се отказва избора и се приема оставката на регента Каравелов. Дневници на ІІІ В-КН.С. - 19.Х-1.ХІ.1886 г.

[21]Според в-к Независима България от 30 октомври 1886 г., в едно частно и тайно заседание на Великото народно събрание Стамболов предложил кандидатурата на принц Валдемар, но същевременно добавил, че той вероятно ще откаже, защото Русия не ще признае направения избор, при все че тоя избор трябва да стане, още повече, че името на избрания ще покаже чувството и умереността на правителството и Събранието. Пак според Независима България в същото тайно заседание. Стамболов предупредил депутатите да не слушат някои агитатори, които ще се опитат да ги убеждават да гласуват за избирането наново на княз Александър. Неговият избор, поддържал Стамболов, е невъзможен по висши политически съображения. След това повишил тон и добавил: “Ако въпреки това Великото народно събрание го избере, Регентството и правителството ще подадат веднага оставка.”

[22]В тоя смисъл Гирс отговорил на английския посланик в Петербург, Морнер, след като последният го предупредил от името на английското правителство, че една окупация на България при съществуващото възбуждение ще има обезпокоителен ефект за мира. (Английска синя книга, 1886 г., № 500).

[23]Дневник, 5 януари 1887 г.

[24]Това се потвърждава и от руските секретни документи, шифрована телеграма от руското министерство на външните работи до Каулбарс и телеграма от Каулбарс до министерството от 4/16 октомври 1886 г. - в-кСвобода от 14.ІV.1893 г.

[25]Предупрежденията подействуваха: и в двата избора кандидатурата на Батенберга бе изоставена. Заплашванията на Александър ІІІ бяха ясни и категорични. Добре разположените към Регентството Сили съветваха да не се провокира Русия чрез един избор на Батенбергския принц. Стамболов възприе същото становище и то се наложи.

[26]Брой от 25 октомври/6 ноември 1886 г. Твърденията на Търновска конституция се опровергават от съобщенията на австрийския печат, особено от в-к Фремденблат, което ние вече отбелязахме.

[27]В-к Независима България от 6/18.ХІ.1886 г.В същия брой се предават изявленията на Каулбарс на заминаване за Цариград. В Пазарджик казал: “Не ща български услуги. Правителството ви е сопаджийско. Отивам лично да доложа на Господаря за вашето правителство”, а в Пловдив: “Вашите регенти и министри са шайкаджии”. Нотите разменени в случая между Каулбарс и Начович са публикувани в Цанковия в-к Светлинаот 12.ХІ.1886 г.

[28]Съобщение в ІІІ-то заседание на Великото народно събрание на 22 октомври 1886 г. В-к Свобода от 25 с. м., Независима България от 18 октомври: “София пак във военно положение”. “Никога, пише вестникът, нашето Отечество не е прекарвало такива грозни времена: без княз, войска и офицерство деморализирано и правителството само за временно управление.”

[29]Татишчев, Из прошлаго руской дипломатии, С. Пет. 1890, стр. 478, 486.

[30]Пак там.

[31]Данев, Ст. Очерк на дипломатическата история на Балканските държави, София, 1922 г., стр. 90, 91.

[32]История дипломатии. Дипломатия в Новое время (1872-1919), под редакцией акад. Ф. П. Потемкин, т. ІІ, Москва, 1945 г., стр. 85.

 

Аксаков умира на 20.01.1886г., а според писаницата тук, З.Стоянов се обръща към него през м.март същата година с"Не ви е чист косъмът, бай Аксаков!". Стоянов или трябва да е ненормалник, или просто извратен тип.

Между другото, в."Русь" е седмичник и неговите броеве са номерирани от 1 до 52 всяка година за самата година. Спира да излиза заедно със смъртта на г-н Аксаков. Въобще не е ясно какво значи това брой 24 на вестника.

Най-вероятно става дума за глупав фейк, съвсем в съответствие с профила на домакина на този жалък блог.

... Рустам е най великия, тази статия стои във Фактор точно месец и ТОЗ ТИТАНИН на мисълтЪ я разби на пух и прах само след петминутно ровичкане в Уикипедията в която не вярва.
А, в. „Русь“ е бивал и двуседмичник, и какво променя това!?

ако нещо стои във "Фактор", то тогава това е абсолютна истина?

Какво да я "разбивам" твоята глупост, човече. Аксаков умира наистина през м.януари. Това е факт. Не знам какво са писали за това в Уикипедията, но няма да се учудя, ако е някаква глупост.

Още по-голяма глупост е да пишеш три месеца след смъртта на покойника: "Не ти е чист косъма". Това е кощунство.

В."Русь" впрочем е издание на един кръг от писатели и философи и няма общо с Руската държава. Точно обратното. Репресиран е от царската цензура. Пишат си хората, излагат свои възгледи. А какво е било положението с българската преса по това време можеш да разбереш от фейлетоните на Алеко Константинов.

... Ни най-малко искам да ми разбираш „глупостите“, просто не искам твоите простащини на моя територия.
Простащини казах, аз не съм ти аверчето ти Кушел дето се хваща за все дето му е угодно, ходи там при него да се молите на Вулкани, Земетресения и други Природни стихии, те са вашите Богове и ще отмъстят за нещастието дето сте имали да се родите!

казах ти, че тоя Фактор е афиф
щот баба Тонка друго казва:
„За цял Русчук Захарий е мърляч, циганин, несретник и заядлив драскач. Така мисля и аз“

на статията на З.Стоянов. Мярнах в началото на всичките писаници, че имало село до Варна, кръстено на Аксаков. Пак лъжа. Има град, че даже и община Аксаково до Варна.

Простащина е да пишеш писмо, ако въобще го има, до починал човек и то с думите "Не ти е чист косъмът".

... Явно по-добър си от кучето на Павлов!

... или искаш да го видиш как действително пише писмото.

публикувай сканирано копие от статията на Стоянов. Това е.

И да богохулстваш. Ако поне малко беше чел Словото Божие, щеше да знаеш, че Господ е там, където са се събрали трима в Негово име.

Фактор е парцал, който публикува фейкове и пасквили, а неграмотни и нахални измекяри като теб са рупори на тези гнусотии. Това е. Айде, сега пак си задай въпроса поне на жена си нужен ли си.

Да вземем Александър Сергеевич например . Този гениален автор с таланта си е

оклеветил двама не по малко велики мъже от него.

- Гениалното му произведение осъжда на практика Салиери като отровител на

Моцарт без първия да има вероятно и най-малка вина

-С убийствения си сарказъм пак Пушкин съсипва един велик държавник какъвто е

Александър Iви.

Има го и обратното. Силни автори пишат оди за тирани като Сталин и Хитлер. На

родна почва можем да се уверим като прочетем стихове на Блага Димитрова

посветени на Вълко Червенков. Убеден съм, че не ги е писала да се подмаже. Просто

често надарените Свише са много емоционални и от там с погрешни оценки

... Глупакът сън няма да спи ама няма и да прочете а пък, за доводите пък да не става на въпрос.

Анонимният съм аз.

... А, тия коментират или само заглавието или моята личност и съвсем не разбират, че историята на която те вярват е един комунистически „фейк“, според разбиранията на Рустамич, разбира се.

п.п. Напиши в Гугъла, Рустам и гледай кво става особено внимание обърни на изображенията :))) много са показателни.

На подчинените на Мацини, при споменаване на православие, Русия и славянство им се обръщат червата от конвулсии. Не прави изключение нито Захари Стоянов, нито Стамболов, Паница и пр. масонски говна от ложата "Млада България". Преди това и Левски е бил на същата вълна, но когато е чатнал какво готвят на българският народ и се е отрекъл от тях, набързо му спретват един процес и го весват на бесилото.